Православната църква отслужи благодарствени молебени за Освобождението на България

На 3 март – националния празник на България, Българската православна църква отслужи благодарствени молебени за Освобождението на страната от османското иго.
Българската свобода, изгряла на 3 март 1878 г., ознаменува усилията, въжделенията и саможертвата на хиляди наши сънародници през петвековното робство. Това каза пред БТА българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, който днес отслужи благодарствен молебен за Освобождението на България в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.
Нека продължаваме да изграждаме благото на България, заради която предците ни пожертваха живота си, и нека помним, че в основата на нашата свобода стоят молитвите на много наши сънародници през вековете, призова българският патриарх Даниил.
„С духовна радост, благодарност и признателност и тази година празнуваме 3 март - празникът на нашето Освобождение. Денят, в който в далечната 1878 г. изгря българската свобода и независимост. Честваме 3 март като празник на единомислието и единодействието на българския народ в желанието му за свобода, на свободолюбието на нашите предци и жертвената любов на всички наши братя по вяра, които са оставили костите си по нашите земи, за да може днес ние да живеем свободно“, каза още патриарх Даниил.
Трети март е ден, роден от вярата, търпението и мъченичеството на безброй човешки сърца. Това каза Старозагорският митрополит Киприан по време на официалното честване на Националния празник на Република България на връх Шипка, където отслужи заупокойна молитва в памет на загиналите за свободата на отечеството. 
Митрополит Киприан говори пред медиите и посочи, че свободата не е даденост. „Тя е извоювана с много мъка, много кръв, с много тъга. На българските майки, които са оплаквали своите деца, които са били вземани за еничари. На българските опълченци, които стояха неотлъчно на връх Шипка“, каза митрополитът и допълни: „Нека да е благословен националния празник и всекога да помним, че България я има, защото ние пазим вярно своята памет и тачим своите герои.“
Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи в Катедралния храм на Варна трисагий и благодарствен молебен. В обръщението си към миряните той посочи, че Трети март е скъп за паметта на всеки православен българин ден. Това е ден на радост и гордост, на синовна почит и признателност към всички наши предци, отдали силите си за нашето духовно и културно възраждане, към всички воини, които не пожалиха живота си за извоюването на нашата свобода, посочи владиката. Той изтъкна още, че това е и ден за заупокойни и благодарствени молитви към Господа Бога, който е удостоил с небесна закрила православния български народ и го е дарил със свобода - духовна и политическа. 
На тържеството във Враца присъстваха народни представители, общински съветници, Врачанският митрополит Григорий, областният управител, представители на различни учреждения. Концерт на врачанката Елеонора Стоянова също беше част от събитията в областния град. 
Във Видин националният празник започна със заупокойна молитва, отслужена от Видинския митрополит Пахомий пред паметника на румънските воини в село Иново, където Иван Иванов и Ирена Николова положиха цветя в памет на героите, жертвали живота си в името на Отечеството.
Празничният ден в Ловеч започна с панихида, отслужена от Ловчанския митрополит Гавриил и духовници в храм „Св. Троица“. Митрополит Гавриил се обърна към присъстващите, подчертавайки значението на празника. „Свободата е дар от Бога, но тя се дава на народи, които са способни да я изстрадат и да я пазят. През вековете на робство българският народ съхрани своята вяра, език и традиции благодарение на църквата, манастирите и килийните училища“, каза владиката.
Честванията в Благоевград започнаха с полагане на цветя пред паметния знак на майор Иван Павлович Орлински в двора на храм „Въведение Богородично“. Там бе отслужена и панихида за загиналите за Освобождението от Неврокопския митрополит Серафим и свещеници. В навечерието на празника заупокойна молитва в памет на загиналите за свободата на родината бе отслужена от митрополит Серафим и в храма „Св. св. Кирил и Методий“ в Гоце Делчев. „Честит да бъде празникът на освобождението на България от турско робство. В църквата всеки ден отправяме молитви за това Бог да продължи любовта си към нас и да не ни отнема дара на свободата. Да живеем в мир и да се трудим, за да поднасяме плодовете на добродетелността пред нашия Бог и спасител“, каза в словото си митрополит Серафим.
В този ден православната църква благодари на Бога за свободата и независимостта, отправя молитва за доброто и преуспяването на българския народ, за неговия държавен и църковен живот. Това каза в словото си Пловдивският митрополит Николай, който отслужи благодарствен молебен в катедралния храм „Успение Богородично“ в Стария град на Пловдив по повод националния празник на България и 148 години от Освобождението от османско иго.
Трети март е денят, поставил началото на най-новия свободен период от хилядолетната история на България, посочи митрополитът и подчерта, че свободата е извоювана с цената на хиляди преждевременно загубени човешки животи. Митрополит Николай говори за отговорността, почитта и дълга да се пазят заветите на дедите ни. Никой няма по-голяма любов от тая, да положи душата си за своите ближни, пише в Библията, каза владиката и допълни, че не някой друг, а православната вяра ни освободи от робството. 
В Силистра празничната програма започна с молебен за здраве и благоденствие на българския народ и жителите на общината, отслужен от Доростолския митрополит Яков в катедралния храм „Св. св. първовърховни апостоли Петър и Павел“. 
В Сливен бе отслужен молебен за здраве и добруване на българския народ, отслужен от Сливенския митрополит Арсений. В словото си той акцентира, че 3 март не е „музейна дата“, а въпрос за волята на народа да носи свободата като отговорност. Според него в съвременния свят свободата може да бъде подкопана не само със сила, но и чрез зависимости и духовна апатия. Митрополитът подчерта значението на единството между държавността и Българската православна църква, като припомни, че историческите успехи на българския народ са идвали тогава, когато той е бил стъпил върху тези две опори.
 
/ХК