Празникът Свети Дух е днес, чества се и паметта на Александрийския архиепископ Кирил

Празникът Свети Дух е днес, чества се и паметта на Александрийския архиепископ Кирил.
В деня след голям празник се честват главните участници в него. Затова днес почитаме Светия Дух, второто лице на Светата Троица. На вчерашния празник Той слязъл във вид на огнени езици над апостолите и останалите мъже и жени, ученици на Иисус Христос. Така те получили благодатта на Светия Дух. С нейна помощ те започнали да говорят на разни езици, за да ги разбират всички поклонници в Йерусалим, дошли от различни страни. Христовите апостоли и другите, получили Светия Дух, станали способни мъдро и убедително да проповядват учението на Христос. С тази благодатна сила те стигнали до всички краища на тогавашния познат свят и привлекли към спасителната вяра множество хора от различни народности и вери.
Според християнското учение Бог е един по същност, а троичен по лица: Бог Отец, Бог Син, въплътен в богочовешката личност на Иисус Христос, и Бог Дух Свети. Неговата роля в живота на Църквата, т.е. в живота на християните, е основополагаща. Затова в символа на вярата четем: "(Вярваме) и в Светия Дух, Господ, животворящ, Който изхожда от Отец и на Когото се покланяме заедно с Отеца и Сина". Изразът "изхожда от Отец" означава "произлиза от Отец", но не значи, че се създава от Него, защото Духът е Бог, едно от лицата на единия троичен Бог - Светата Троица.
Свети апостол Павел пише, че плодовете на Светия Дух са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.
Чества се и паметта на Александрийския архиепископ Кирил. Тя се отбелязва и на 18 януари заедно с паметта на свети Атанасий Велики, но днес е основният му празник.
Свети Кирил живял по времето на император Теодосий Млади. Роден в град Александрия, Египет, в 378 г., той получил отлично образование, усърдно изучавал и Свещеното Писание. За по-пълна духовна подготовка пет години се подвизавал в манастира на свети Макарий в Нитрийската пустиня.
Кирил бил племенник на архиепископа на Александрия Теофил, на когото дълги години помагал със своите богословски познания, а в 412 г. го наследил на архиепископския пост в Александрия. Когато бил свикан Третият вселенски събор в 431 г. в град Ефес, архиепископ Кирил бил избран за негов председател. Тогава той много допринесъл за осъждането на ереста на Цариградския архиепископ Несторий, който не признавал света Дева Мария за Богородица, а я наричал "човекородица".
През дългогодишното си служение на отговорния пост свети Кирил се занимавал и с писане на забележителни богословски съчинения, включително и с тълкувания на книгите на Стария и на Новия Завет. Не е случайно, че той е един от онези епископи богослови на ранната църква, които се определят като стълбове на православието.
Като епископ свети Кирил в словата си бичувал голямото социално неравенство и изобличавал безчувствието на богатите. В същото време увещавал вярващите да следват Христовите заповеди за любов и съпричастност към ближните. Той също така се противопоставял на различните ереси и разкол в Църквата по това време. След 32 години предано служение, свети Кирил мирно предал духа си на Бог на 27 юни 444 г. След четири века неговото име било дадено на нашия просветител свети Константин Философ, когато малко преди кончината си приел монашество в Рим.