Пред кирилицата в медиите има три предизвикателства, едното е изобщо да запази присъствието си в медиите по света. Второто предизвикателство е да има бъдеще в света на социалните мрежи и изкуствения интелект. И третото - да запази паметта за кирилицата в медиите преди дигиталния свят, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев в презентацията си „Кирилицата в медиите“, която представи на третия Международен форум за кирилицата „Духовното наследство в дигиталния век“, който се организира на 25 и 26 март от президента Илияна Йотова.
Кирил Вълчев започна своята презентация с представянето на новия шрифт на БТА ЛИК. Той обясни, че шрифтът е изработен и обявен през миналата година по поръчка на Националната художествена академия, за да отговори на два проблема, част от които бяха засегнати на този форум. Единият е, че пишем на най-различни кирилици, които или са базирани на шрифтове, изработени за други азбуки и нагодени за кирилицата, или пък предимно на руски шрифтове, които също не са докрай пригодни, а и не е особено удобно за държавата, дала кирилицата на света, да пише на чужди кирилици, каза Кирил Вълчев.
За шрифта ЛИК използвахме стари надписи, имаме най-добрите преподаватели от Националната художествена академия и имаме този резултат, каза генералният директор на БТА. Той припомни и как е изглеждало използването на кирилицата в БТА преди този шрифт. Търсим единен облик и създадохме нарочен отдел, който нарекохме „Облик“, и вече почти всичко, което имаме, е на единен шрифт. Само някои надписи остава да сменим. Опитваме се да помогнем и на останалите публични институции и десет от тях вече използват шрифта ЛИК, включително Министерството на културата, най-старият български университет - Софийският университет, Културният институт и Дипломатическият институт на МВнР, даже и от общината в Тунджа ни потърсиха, за да го използват, поясни Вълчев.
Той каза, че шрифтът носи името на емблематичното списание ЛИК на БТА, което през миналата година навърши 60 години.
Пред кирилицата в медиите има три предизвикателства, едното е изобщо да запази присъствието си в медиите по света. Второто предизвикателство е да има бъдеще в света на социалните мрежи и изкуствения интелект. И третото - да запази паметта за кирилицата в медиите преди дигиталния свят, каза Кирил Вълчев.
Той отбеляза, че БТА има специален отдел „Справочна“ - около 100 години, преди някой да говори за фактчекърство. През 30-те години е създаден този отдел, той става отделна редакция през 50-те години. Проверихме, че в 61 държави по света има медии на кирилица, а благодарение на БТА кирилицата присъства и на Антарктида. В презентацията си генералният директор на БТА показа и картата на българските медии по света.
БТА организира всяка година, само с един пропуск заради пандемията от КОВИД-19, Световните срещи на българските медии. През миналата година в София и в Клисурския манастир се състоя 20-ата среща. За тази година, по повод 1080-годишнината от успението на св. Йоан Рилски, срещата ще я проведем в Будапеща и в Естергом, в чиято катедрала за кратко са били мощите на покровителя на българския народ. Ще го направим на 19 октомври, това е и ден на българско-унгарското приятелство. Срещата ще наречем „Медии и водачи“ заради духовния водач на българите, а и защото по същото време тук ще се борят за водачи на българите кандидатите за български президент, каза Кирил Вълчев.
Той разказа, че БТА има и специална редакция „БГ свят“, която събира новини от българите по света. Когато започвахме през 2021 г., имахме 243 новини, а през миналата година те вече са над 9000, съобщи Вълчев.
Кирил Вълчев представи как изглежда и кореспондентската мрежа на БТА, като добави, че тези пресклубове са домове на българския език и на кирилицата по света. Имаме 44 пресклуба, 33 от тях са в страната, а останалите са извън нея. Имаме пресклубове в Одеса, в Тараклия, Молдова, в Република Северна Македония - в Скопие, в Букурещ - в Румъния, в Сърбия - в Белград и в Босилеград, в Анкара - в Турция, в Атина и в Антарктида, поясни генералният директор на БТА. Той добави, че тази мрежа ще се разшири до 50 пресклуба в следващите четири години.
БТА има партньорства с всички 51 университета в България, каза Кирил Вълчев. Той добави, че се планира да се направи „БТА - И", като се поканят 16 или 17 организации в България, които се занимават с изкуствения интелект. Вече ги каним и част от тях приеха, за да се включат в една специална структура в рамките на Агенцията, която да работи за приложението на изкуствения интелект в медиите, за да бъде той нагоден за най-добро използване в средствата за масова информация, конкретно с кирилицата. В понеделник с Института за български език ще подпишем договор, с който ще се опитаме заедно да приложим изкуствения интелект в БТА - на базата на техните популярни езикови съвети, обясни Кирил Вълчев. Той говори и за използването на изкуствения интелект в БТА.
Българската телеграфна агенция е в девет социални мрежи, в седем от тях е на кирилица, като и това е друг голям дебат - дали медиите трябва да водят битка със социалните мрежи, или да ги използваме, за да достигаме до повече хора, каза Кирил Вълчев.
Той говори и как може да се съхрани натрупаното на кирилица в медиите и даде пример как преди са изглеждали архивите на БТА, които вече са обновени. В библиотеката ни има 90 000 тома, главно справочна литература, а до края на март трябва да завърши пълната цифровизация на нашите архиви - 4 500 000 страници, които вече са в цифров формат и около 650 000 кадъра.
Най-старата книга в нашата библиотека е „Българските книжници или на кое словенско племе собствено принадлежи кирилската азбука“, съчинена от Васил Априлов в Одеса през 1841 г., съобщи Кирил Вълчев.