Преди да стане национален химн, „Мила родино“ е химн на патриотичната организация „Родина" в читалище „Христо Ботев“ в Смолян

Преди да стане национален химн, песента „Мила родино“ е приета през 1938 г. за химн на организацията, известна като дружба „Родина“ в читалище „Христо Ботев“ в Смолян. Това каза в Националния пресклуб на БТА в града гайдарка Красимира Чуртова, която участва в представянето на новия брой на списание ЛИК „Българският светилник“. Тя се позова на архивни документи и свидетелства за патриотичната организация „Родина“, която е създадена през 30-те години на миналия век в Смолян с културно-просветна мисия сред българите мюсюлмани в Родопите.
„Всяка една общност, всяка държава има своя музикален символ, музикалното знаме. Нашият химн „Мила родино“, точно тази песен, написана през далечната 1885 г. от Цветан Радославов на кораб на път към родината, за да се включи в Сръбско-българската война, е обявена за химн на дружба „Родина“, посочи Чуртова. Тя цитира в. „Родина“, според който с протокол №13 от 10 януари 1938 г. песента „Мила родино“ по текст на Цветан Радославов и музика на Добри Христов е приета за химн, възпев на дружба „Родина“. На по-късен етап, едва през 1964 г. става химн на Република България, припомни музикантката. 
Чуртова уточни, че дружба „Родина“ е създадена през 1937 г. в читалище „Христо Ботев“ в гр. Смолян,  където е предоставен салон и сцена за изява на талантливи изпълнители българо-мохамедани. Те гордо казват: „Ние сме мохамедани по вероизповедание, но българи по народност“, допълни Чуртова. По думите й много често техните събирания се започвали с песента „Мила родино“.  Изпълнителката на родопска кабагайда посочи и куплет от оригиналния текст, в който присъства образът на Ботев.
„С дейността на „Родина“ читалище „Христо Ботев“ е обединявало в една национална общност християни и мохамедани. Така читалището в Смолян се превръща в огнище на българския дух и народностно  съзнание“, коментира Красимира Чуртова. Тя припомни, че дружба „Родина“ създава структури за дейността си в цялата страна до 9 септември 1944 г., когато е закрита.
Всичко това показва, че в Родопите живеят хора с усещане за българщина и визия напред, каза Красимира Чуртова.