Книгата „Сплетител на бунтовния дух“ от ломчанина Юлий Йорданов, бе представена тази вечер във Враца по покана на Регионалния исторически музей. Книгата е посветена на 200 години от рождението на Кръстьо Пишурка и е единствената, представяща задълбочено живота и делото на този български възрожденец. Сред гостите на срещата бяха преподаватели от Университета по библиотекознание и информационни технологии като проф. Румен Драганов, проф. Евгени Велев, доц. Нарцис Торбов, студенти, ученици от врачанските училища, граждани.
За книгата и за автора разказа докторът на филологическите науки проф. Ваня Добрева, която е автор и на предговора. Според нея в тази книга Юлий Йорданов разкрива характерния си публицистичен подход – да разказва за културните събития и да откроява тяхната значимост чрез биографията на една значима личност. „В центъра на повествованието се поставя фигурата на възрожденския книжовник Кръстьо Пишурка, чиято жизнена история се използва, за да бъдат обсъдени въпроси, показателни за приноса на Северозападна България към модерната българска култура“, смята проф. Добрева.
„Кръстьо Пишурка е светла личност с горещо, голямо сърце, което честваме и днес, нищо, че са минали 200 години от неговото рождение. Той е един реформатор в българското образование, но не като днешните. Навремето, когато е дошъл за учител във „Възнесенското училище“ във Враца, той премахнал килийното училище, изхвърлил пясъчниците и създал нова система на обучение“, разказа за БТА авторът. По думите му Пишурка е бил високообразован, знаел е говоримо и писмено шест езика, носел е дълбоко в себе си идеята за свободата на България, а целта му е била образованият човек да се вдигне на въстание срещу османските завоеватели.
Юлий Йорданов разказа на присъстващите и за любовта, която Пишурка изпитвал към учителката в девическото училище във Враца Цвета Кръстенякова. „Напук на канона в нея бил влюбен и врачанският владика по това време гъркът Агапий. Така се образувал любовен триъгълник“, обясни Йорданов.
По думите му Агапий прогонил младия учител от Враца, а ломчани му подали ръка, канейки го да стане учител в новосъграденото местно училище. Там Пишурка поставил преведената от него пиеса „Многострадална Геновева“, а в една от стаите на училището разположил голямата си лична библиотека, поставяйки на вратата табелка „читалище“. Така заради един любовен триъгълник в България се зародило читалищното дело и театърът, добави Юлий Йорданов.
В края на срещата проф. Драганов, изхождайки от делото на Кръстьо Пишурка, направи две предложения за ежегодни събития, които могат да носят добавена стойност към културния живот на Враца. „Винаги се стремим от това, което имаме като история, да направим нещо, което да носи доход на обществото“, сподели професорът, обяснявайки, че университетът, който представлява може да съдейства за тях. Едното е създаването на ученически и студентски театрален фестивал, акцентиращ върху българската драма, а другото е издаването на алманах с учителска поезия, предшестван от четения.