Половинвековната мисия за опазване на литературната памет на България дава на Националния литературен музей ключ към непреходната родина на българите – словото. Чрез знакови реликви и малко познати литературни скъпоценности, изложбата отдава почит на поколения талантливи български творци, съградили националната ни литература.Във фокуса на експозицията централно място е отредено на Словото – като родоначалие, съзидание, изповед, завет, откровение, вечност, и на Писателя – негов създател и призван рицар.
Пет тематични раздела представят в литературно-исторически сюжети емблематични художествени творби, уникални ръкописи, безценни лични притежания на писателите класици и послания на знакови имена в литературния пантеон на България.
„В началото бе словото“ акцентира върху духовното пробуждане на нашия народ през Възраждането и силата на словото и вярата, които водят към свободата.„Словото завет“ представя не само победата на словото над смъртта, но и заветните думи към поколенията, които и днес пазим и сме длъжни да предадем в бъдещето.„Пантеон на словото“ събира обичта и преклонението на писателя пред родината, и обратната връзка – признателността и всенародната почит към неговата личност и талант.„Словото – съкровение и споделеност“ е лирично отклонение към вдъхновението от най-свидното чувство – любовта, от която се раждат вечни литературни шедьоври.„Словото незабрава“ напомня, че истинската литература и талантливото перо не могат да бъдат изтрити от културната памет.
Сред знаковите реликви в изложбата са: „Кириакодромион, сиреч Неделник“ от Софроний Врачански – първата печатна книга на новобългарски език от 1806 г.; първото издание на знаменития учебник на д-р Петър Берон, известен като „Рибен буквар“, 1824 г.; уникалната икона „Успение Богородично“ – единствената оцеляла реликва от Вазовия дом при опожаряването на Сопот през 1877 г., спасена от майката на Иван Вазов; първото пълно издание на Библията на новобългарски език от 1871 г., издадена в Цариград от Петко Славейков; личният екземпляр на Пейо Яворов от антологията „Подир сенките на облаците“, 1910 г. с последните нанесени поправки на негови стихотворения; чашата, от която той изпива фаталната отрова и револверът Browning’s, с който слага край на живота си на 16 (29) октомври 1914 г.; тетрадката „Сампа“ с последните записи на стихотворения от Никола Вапцаров, сред които оригиналите на „Прощално“ и „Предсмъртно“; ръкопис на Димчо Дебелянов на елегията „На раздяла“ („Аз искам да те помня все така“) и последната му снимка в с. Давидово край Вардар, 1916 г.; Царският указ за провъзгласяването на Иван Вазов за народен поет; сребърната лира с венец, на чийто листенца са изписани Вазовите творби; първото издание на „Под игото“ на английски език от 1894 г.; първият превод на „Тъй рече Заратустра“ от Фридрих Ницше, издаден от Мара Белчева под редакцията на Пенчо Славейков…
Могат да бъдат видяни още лични вещи, снимки, ръкописи, първи издания на автори, сред които:Гео Милев, Христо Смирненски, Алеко Константинов, Стилиян Чилингиров, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Емилиян Станев, Елин Пелин, Димитър Димов, Владимир Башев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Боян Пенев, Яна Язова, Фани Попова-Мутафова, Змей Горянин, Асен Христофоров...
За първи път пред публика ще бъде показана част от най-голямото дарение на музея в наши дни – литературен кабинет на името на писателя Иван Симеонов.
Юбилейната изложба „Слово и памет“ на Националния литературен музей се открива на 11 май 2026 година, понеделник, от 17 часа, в галерия „Средец“ в София (бул. „Александър Стамболийски“ 17) и може да бъде посетена до 27 май 2026 година.Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Националният литературен музей започва дейността си на 1 януари 1976 година като Национален музей на българската литература (НМБЛ). С решение на Министерски съвет през 1992 година името е променено на Национален литературен музей (НЛМ).
Половин век по-късно Националният литературен музей продължава мисията за опазване на литературната памет на България.
Събитията от културната програма по повод половинвековния юбилей на Националния литературен музей през 2026 година са под патронажа на президента на Република България Илияна Йотова.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Националния литературен музей)