Намаляващият полумесец означава добра видимост при ясни и тъмни условия.
Повечето метеоритни потоци носят имената на съзвездията, от които се появяват в нощното небе. Квадрантидите обаче са кръстени на вече несъществуващо съзвездие, казва Уилям Кук от НАСА. Според американската космическа агенция в пика му могат да бъдат наблюдавани до 120 "падащи звезди" на час.
Метеорният поток Квадрантиди - един от най-кратките, но същевременно най-впечатляващи "звездопади", известен с ярките си "огнени кълба", ще остане активен до 16 януари.
Експертите напомнят, че не е необходимо специално оборудване, за да наблюдаваме различните метеорни потоци през годината, достатъчно е просто да се отдалечим от градските светлини.
Най-доброто време за наблюдение на "звездопад" е в ранните часове преди зазоряване, когато Луната е ниско в небето. Конкуриращите се източници на светлина - естествена или изкуствена, са основните пречки за добра видимост. Оптималните условия за наблюдение са намаляваща Луна и безоблачно небе.
За разлика от други метеорни потоци като Персеиди или Геминиди, максимумът на които продължава около два дни, пикът на Квадрантидите трае само няколко часа. Радиантът на метеорите от този поток (привидната точка, от която се появяват) е между съзвездията Воловар, Дракон и Херкулес.
Метеорният поток Квадрантиди дължи името си на "покойното" съзвездие Квадранс Муралис (Стенен Квадрант). То остава извън списъка със съзвездия, изготвен през 1922 г. от Международния астрономически съюз. Тъй като метеорният поток вече е кръстен на въпросното съзвездие, наименованието му остава непроменено. Влизащите в състава на Квадранс Муралис звезди са "разпределени" между съзвездията Воловар, Дракон и Херкулес. Произходът на метеорния поток Квадрантиди остава загадка за астрономите, но се смята, че е свързан с астероида 2003 EH1. Това прави звездопада необичаен, тъй като повечето метеорни потоци произхождат от комети.
Следващият метеорен поток - Лиридите, ще достигне своя пик в средата на април.