Преподавател в колеж в САЩ въведе пишещи машини, за да ограничи използването на изкуствен интелект

Преподавател в колеж в САЩ въведе пишещи машини, за да ограничи използването на текстове, създадени от изкуствен интелект, предаде Асошиейтед прес.
Веднъж в рамките на семестъра преподавателката по немски език Грит Матиад Фелпс в колежа към Корнелския университет възлага на студентите си задача в клас, която трябва да бъде изпълнена с пишещи машини. Според нея това ще им помогне да разберат как са изглеждали писането, мисленето и учебният процес, преди всичко да бъде цифровизирано.
Сцената е като излязла от 50-те години на миналия век - студентите тропат по клавишите на пишещи машини, които издават звънлив звук в края на всеки ред, отбелязва Асошиейтед прес.
Така Грит Матиас Фелпс запознава колежаните с автентичното усещане от писане на машина без онлайн помощ. Без екрани, онлайн речници, програми за проверка на правописа или клавиши за изтриване, отбелязва Асошиейтед прес.
Тези занятия започват през пролетта на 2023 г., когато Фелпс се разочарова, участовявайки че студентите използват помощта на изкуствен интелект и онлайн платформи за превод, за да предават граматически перфектни задачи. 
„Какъв е смисълът да ги чета, ако вече е правилно и не си го написал сам? Би ли могъл да го създадеш без компютър?“, попита Фелпс.
Тя иска колежаните да разберат какви са били писането, мисленето и учебните часове, преди всичко да стане цифрово. 
Затова намира няколко десетки стари пишещи машини в магазини за втора употреба и онлайн платформи, а после създава това, което в нейната програма е наречено „аналогово“ задание, разказва Асошиейтед прес.
Вероятно е прекалено рано да се каже, че пишещите машини се завръщат в кампуса на Корнелския унивреститет. Но това възраждане е част от национална тенденция към старомодни методи за оценяване - тестове на хартия и с химикал в класната стая и устни изпити, за да се предотврати използването на изкуствен интелект, отбелязва Асошиейтед прес. 
Наскоро, в един от „аналоговите дни“, колежаните пристигнат за урока и откримат, че върху чиновете са поставени пишещи машини – някои с немска, а други с QWERTY клавиатура.
„Бях толкова объркана. Нямах представа какво се случва. Виждала съм пишещи машини във филмите, но там не ти обясняват как работи една пишеща машина“, каза 19-годишната Катрин Монг, първокурсничка в курса „Въведение в немския език“ на Фелпс. „Не знаех, че има цяла наука за използването на пишеща машина“.
Подобно на телефона с шайба, пишещата машина изглежда проста, но за поколението на смартфоните не е интуитивна. 
Фелпс показва как се поставя ръчно хартията, как със сила се натискат клавишите, но не прекалено силно. Тя обясни, че звъненето на камбанката означава края на реда и необходимостта ръчно да се върне валяка на машината, за да се започне следващия ред.
„Всичко се забавя. Сякаш се връщаме в старите времена, когато наистина правехме по едно нещо наведнъж. И имаше радост в това“, каза Фелпс. Тя води двете си деца на 7 и 9 години, за да й помагат като „техническа поддръжка“ и да се уверят, че никой не е извадил мобилния си телефон.
Заданието носи поуки, които надхвърлят простото използване на пишещата машина и точно в това е смисълът, отбелязва Асошиейтед прес.
„Осъзнах, че разликата при писането на пишеща машина не е само в начина, по който взаимодействаш с нея, а в това как  взаимодействаш със света около теб“, каза второкурсникът Рачафон Лертдамронгвонг, който учи компютърни науки. Задачата на неговия клас била да напише рецензия за германски филм, който бяха гледали.
При липсата на екрани няма известия, които да те разсейват, докато пишеш, и без всеки отговор да е разположение, той помоли съучениците си за помощ, което Фелпс насърчава.
„Докато пишех есето, трябваше да говоря много повече, да общувам много повече, което, предполагам, беше нормално за онова време“, каза Лертдамронгвонг, имайки предвид ерата на пишещите машини. „Но това се различава коренно от начина, по който общуваме в класната стая днес. Хората са постоянно на лаптопа си, постоянно на телефона“.
Без клавиш за изтриване и възможност да поправи всяка грешка, той спира, за да обмисли по-внимателно това, което пише. „Може да прозвучи зле, но бях принуден да мисля за решаване на задачата сам, вместо да го прехвърлям на изкуствения интелект или на търсачката Google“, каза той.
Повечето колежани констатират, че малките им пръсти не са достатъчно силни за писане на сляпо, затова пишат по-бавно, като тракат по клавиатурата с показалците си.