Децата от пернишкото основно училище „Алеко Константинов“ се учат как да изработват сурвакарски маски от майстора творец Людмил Йорданов.
Йорданов описва себе си като артист, учител и мечтател. Той преподава технологии и предприемачество на деца от пети до седми клас. Скоро се е завърнал от Венеция, където негови творби са селектирани и изложени на бианалето „Хомо фабер“.
Както вече БТА писа, в пространствата на фондация „Джорджо Чини“ на остров Сан Джорджо Маджоре във Венеция се провежда третото издание на Фестивал за съвременно занаятчийско изкуство. Сред подбраните произведения са творби на съвременния бижутер Димитър Станков и на майстора на кукерски и сурвакарски маски Людмил Йорданов. Наред с тях е и студентката по интериорен дизайн Яна Ценов.
„За мен беше изненада, когато получих имейл, с който ме канят за участие в международния конкурс във Венеция. Поканата дойде от Фондация „Микеланджело“ и от посланика на „Хомо фабер“ за България Росина Пенчева“, каза за БТА Йорданов.
Той коментира, че организаторите на проявата са се спрели на две негови маски - едната сувенирна, а другата обредна. С нея майсторът е участвал на няколко фестивала в страната и чужбина. Последно Людмил Йорданов е бил със сурвакарската група към фондация „Йорданови арт и приятели“ в Южна Корея, където са изпълнили пърформарс изобразяващ страната ни. Там печелят и наградата „Дрийм прайз“, разказа той.
Преподавателят е трето поколение сурвашкар и майстор на маски. Умението се предава от поколение на поколение. „Цял живот се занимавам с изкуство, от малък обичам да творя. Първите ми стъпки в сурвакарските празници направих на четири години. Тогава дядо ми и баща ми ме облякоха в костюм от овча кожа. Помня как заедно с моите приятели обикаляхме селото“, припомни си Людмил.
Роден и израснал в столицата, той всяко лято прекарва на село с баба си и дядо си. Майсторът на маски научава повече за обичая Сурва, за селския начин на живот и традициите.
„Когато си отиде старото поколение, нещо си отива с тях. Дядо ми използваше думи, които вече няма къде да ги чуя. Опитвам се да ги предадем тези традиции, това което съм научил от по- старото поколение на по- младите. За това съм и тук в Десето училище „Алеко Константинов““, казва творецът.На въпроса дали учениците му знаят за неговата работа и успехи, той отговори, че те са запознати и се интересуват от творчеството му. „През годините изградихме здрава връзка с децата - говорим на един език, показвам им различни техники за рисуване, за творене. Те учат от мен, но и аз се уча от тях“ допълни той. В клас изработват маски и костюми, с които след това участват в традиционното дефиле „Сурвакариада“, което се провежда ден преди фестивала „Сурва“ в Перник. Той е войводата на детската група на Десето училище. В края на всяка учебна година се провежда и изложба в пернишката галерия „Марин Гогев" с творбите на децата.Преди четири години Людмил Йорданов основава фондация „Йорданови арт и приятели“. В нея се обединяват млади хора, които обичат българските традиции и обичаи. За онези, които нямат костюми и маски, той осигурява изработени в ателието си. Заедно участват във фестивали в страната и чужбина. През тези години групата е нараснала на над четиридесет души. „Взех примерът, който ми дадоха дядо ми и баща ми Емил. Знам, че дядо ми ме гледа и се гордее с мен“, допълни Йорданов.