Преподаватели от Великотърновския университет и техни възпитаници изографисаха най-новия катедрален храм в България

Преподаватели от Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” и техни възпитаници изографисаха най-новия и единствен митрополитски катедрален храм в България, осветен през последните 90 години. Той се намира в центъра на Ловеч и е най-големият като застроена площ след столичния “Александър Невски”. Храмът "Св. св. Кирил и Методий" е издигнат на две нива, има четири Свети престола и е обявен за Сграда на годината за 2017 г. Строен е в периода 2005 г. – 2011 г. с дарения от държавата, частни лица и фирми, в продължение на 11 години той бе изографисван от екипа на заместник-декана на Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет и ръководител на Катедра “Стенопис” проф. д-р Владимир Аврамов, по спечелен от него проект в конкурс на Светия синод на Българската православна църква.
За БТА проф. Аврамов разказа, че екипът му е изографисал общо над 3500 кв. м площ. В последния етап, изпълнен в рамките на тази година, са изографисани 26-те зографски мъченици, разпростиращи се на близо 50 кв. м, ликовете на свети Патриарх Евтимий и свети Климент Охридски пред библиотеката на втория етаж, както и няколко други стенописа.
За първи път в България в тази църква е изрисувана гигантска стенна композиция “Събор на новоселските мъченици”, изобразяваща жертвите на Априлското въстание от Априлци, каза зографът. Тя е като приемник на иконата на проф. Аврамов, която е използвана при тяхната канонизация и дарена от него на манастира в Априлци, след което художникът е обявен за почетен гражданин на града. В ловешкия храм е изписана една от малкото сцени, изобразяващи Успението на св. Иван Рилски, отново авторска композиция на проф. Аврамов, както и уникалните стенописи "Успение на св. Николай Мирликийски" и "Св. св. Кирил и Методий" в контекста на светите Седмочисленици. Целият южен предел на църквата е изографисан с български светии. Повечето от персонажите в стенописите са с типични за епохата одежди, което ги прави да изглеждат автентични и това е постигнато след немалко проучвания, посочи зографът.
Проф. Аврамов обясни, че тази църква е много различна от другите православни храмове в България и в същото време е абсолютно канонична. При изписването й той и колегите му са използвали тънки четки, като при създаването на целувателните икони, а не широки, както обичайно се прави при стенописите. Проф. Аврамов, чиято професура е “Кавалетният подход при монументални образи”, поясни, че екипът му е направил интерпретации и съвсем авторски трактовки както в композиционен, така и в цветови и структурен план, въз основа на неовизантийската класическа живопис. “Няма ги тези схоластично сковаващи червени линии между сцените и всичко е като филм", обясни той. Използвани са живописни прийоми, типични за водните техники и по-специално за акварела. Екипът се е постарал да избегне двуизмерността и да получи пространственост на изображението, използвайки методи от академичното рисуване.
В екипа на проф. Аврамов, изографисал ловешкия храм, са участвали ас. д-р Пламен Кондов от Великотърновския университет, чието дело са и витражите на катедралата в Ловеч, д-р Николай Николов, преподавател във Висшето строително училище в София, Мирослав Стефанов, Васил Мишев, Симона Станиславова Йорданова, възпитаник и носител на Академичната награда на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, и магистър в Художествената академия в София, Мария Белчева, магистър специалност “Стенопис” във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет и отличник на випуска.