„ПРЕпреводът – теории и практики“ на Ренета Килева-Стаменова, „Когато слънцето беше Бог. Скалните светилища на траките" на проф. Валерия Фол и книжното издание с творби от изложби на арт проекта The Sofianer са сред новите заглавия през втората седмица на март.
В своята книга „ПРЕпреводът – теории и практики“ Ренета Килева-Стаменова се посвещава на препревеждането като трайно и динамично явление в историята на литературния превод и културния обмен. В нейната първа част се прави опит за картографиране на изследванията по тази тема. Засягат се въпроси, свързани с дефинирането на препревода, с мотивите за създаването на нови преводи на вече превеждани литературни текстове, с езиковите и извънезиковите фактори, които влияят върху избора на творби за препревод, с интертекстуалните релации между поредица от преводи на един и същ оригинал. Тези аспекти се илюстрират с примери от международната и българската преводаческа практика с акцент върху превода на художествени произведения на и от немски език. Във втората част изведеният комплексен методологически модел за проучване на историята на превода на една литературна творба в приемащата култура е приложен при съпоставителното разглеждане на трите български превода на разказа на Франц Кафка Die Verwandlung, казват издателите от Университетско издателство „Св. Климент Охридски".
Анализът отчита широкия контекст на световната и българската преводна рецепция на автора, индивидуалните профили на тримата преводачи – Димитър Стоевски, Венцеслав Константинов, Любомир Илиев, релевантните за превода езикови и стилистични особености на творбата, както и рецептивни реакции спрямо различните ѝ преводни версии. Книгата предлага задълбочен поглед към препревода с неговите социокултурни, властови, личностни, езикови измерения и е насочена както към специалисти в областта на преводознанието, така и към читатели с интерес към превода, литературните и културните взаимодействия, посочват издателите.
Редактор на изданието е Севда Турмакова, а дизайнът на корицата е на Антонина Георгиева.
Изданието „Възможности и рискове при използването на изкуствения интелект“ със съставител Людмила Кирилова обединява анализите на специалисти от различни области – информационни технологии, психология, комуникации, педагогика и филология. Трудът разглежда изкуствения интелект не просто като инструмент, а като комплексно предизвикателство пред човешката психика и социалното общуване. Акцент е поставен върху приложението на алгоритмите в обучението по японски език, като се черпи опит от работата в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Казахския национален университет „Ал-Фараби“ и др, отбелязват от Университетско издателство „Св. Климент Охридски".
Редактор на книгата е Анна Христова, а дизайнът е дело на Антонина Георгиева.
Книгата е интердисциплинарно изследване, което анализира трансформацията на университетската среда под влиянието на новите технологии. Навлизането на изкуствения интелект във висшето образование поставя фундаментални въпроси, на които академичната общност тепърва ще търси отговор – докато преподаватели и студенти изследват границите на неговата ефективност, той се развива технологично с безпрецедентна скорост. Изданието е ценен ресурс за преподаватели, изследователи и студенти, които се стремят към ефективно и етично интегриране на изкуствения интелект в учебния процес, стремейки се да разберат неговия потенциал и да управляват рисковете в съвременната дигитална реалност, посочват още от екипа на издателите.
На 13 март от 18:00 ч. в ниво -1 на Централните хали в София ще бъде представено книжното издание с творби от изложби на арт проекта The Sofianer.
Книгата събира 60 съвременни български артисти, които през последните 4 г. създадоха свои корици на въображаемото списание The Sofianer, вдъхновено от популярните корици на списание The New Yorker. На страниците са включени 72 стари и нови творби. Изданието е двуезично и включва есета от Георги Господинов – носител на Международната награда „Букър“ 2023 за романа „Времеубежище“, чиито книги са преведени на над 25 езика, както и текстове от журналиста Константин Вълков и сайта Visit Sofia.
Проектът The Sofianer започва през 2022 г. като артистичен реверанс към кориците на списание The New Yorker, но бързо се превръща в самостоятелна платформа за съвременно визуално разказване на града, казват от организаторите. За четири години The Sofianer реализира четири изложби и множество поп-ъп формати, участва в десетки културни събития и създаде активна общност около идеята за по-уверена и по-видима европейска София, казват от екипа.
В изданието са включени творби на Zdravolina, Сибила Керелезова, Ивет Няголова, Диана Дачкова, Александра Дончева, Ванеса Събкова, Анна Николова, Капка Кънева, Михаела Михайлова – Мики, Елеонора Аспарухова, Боряна Ангелова, Люба Халева, Диана Беляшка, Боряна Иванова, Албена Деведжиева, Марина Матеева, Вик Губерска-Слейман, Яница Димитрова, Александра Ръжева, Нели Иванова, Здравко Денев, Калина Димитрова, Цвета Пешева, Василена Ялъмова, Венцислав Стефанов, Александра Димитрова, Дамян Дамянов, Николай Петрусенко, Анастасия Стоева, Наталия Добрева, Бояна Войнова, Александрина Иванова, Теодора Иванова, Мартин Генадиев, Велимира Българанова, Елизабет Иванова, Дея Иванова, Виктория Димитрова, Татяна-Атанасия Топлийска, Рада Монфор, Ирина Дзюбова, Мариана Сърбова, Габриела Петкова, Мария Александрова, Ружа Сирманова, Ина Кьорова, Доменика Тодорова, Елеонора Йорданова, Божана Табакова, Ива Иванова, Галислав Асенов, Вилиана Пелева, Богдан Бояджиев, София Стоянова, missmetoday, Степан Саркисян, Милена Миткова, Никол Павлов, Богдан Йонков, Александра Атанасова.
Най-новата книга на проф. Валерия Фол „Когато слънцето беше Бог. Скалните светилища на траките" разглежда вярата на траките в бога Слънце и показва как тя се вписва в общата почит към светилото в древния свят на Средиземноморието, съобщават издателите от „Българска история".
Те посочват, че специално внимание е отделено и на тракийските скални светилища – най-видимата и атрактивна, но същевременно и най-загадъчната проява на култа към слънчевия диск. Такива свещени пространства са мегалити като долмени, менхири, кромлехи, впечатляващите слънчеви врати и т. нар. „мегалитни яйца“, а също многобройните скалноизсечени мегакомплекси и свещени пещери.
Изданието е допълнено с множество древни митове и легенди, привлечени са писмени свидетелства и археологически находки, както и богата селекция от фотографии. „Когато Слънцето беше бог“ е безценно четиво за всеки, който желае да опознае духовния свят на траките.
На 10 март от 19:00 ч. с читатели в Пловдив ще се срещне авторът на „Под месечината, огромна като тиква" Боян Йорданов. През декември за „Под месечината, огромна като тиква“ авторът получи наградата за нова българска проза „Хеликон" 2025 г. Призът му бе връчен от носителя на наградата за 2024 г., писателят Георги Господинов.
/ЕМС/