През миналата година в проучването на пещера Магурата са реализирани повече интердисциплинарни изследвания, каза археологът д-р Ваня Ставрева


През 2024 гадина в проучването на пещера Магурата успяхме да реализираме предварителното ни намерение да направим повече интердисциплинарни изследвания. Методиката на проучвания в археологията не се променя, но пък съвремието дава възможности за включване на специалисти от различни научни области, което увеличава познанието за пещерата и за обитаването й от хората. Това каза на пресконференция в Националния пресклуб на БТА във Видин д-р Ваня Ставрева – един от научните ръководители на разкопките.
По думите й най-важното е изпращането на 10 проби за радиовъглеродно датиране в лаборатория в университета в Глазгоу. Това е доста скъпо изследване и стана възможно благодарение на финансовата помощ на Община Белоградчик. Извършени бяха и други изследвания в български лаборатории, отбеляза д-р Ставрева.
През миналата година на обекта са работили още археолозите Никол Благоева, Емил Ванков и Дарко Ангелковски от Северна Македония. Научен консултант е доц. д-р Стефан Александров от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН). Археоботаническите изследвания се извършват от Ана Александрова от НАИМ-БАН. Изследването на животински костни останки е на Росен Спасов от Националния природонаучен музей. Двама геолози са се включили в работата през сезона – гл. ас. д-р Елеонора Балканска от Софийския университет и доц. д-р Стоян Георгиев от Геологическия факултет на БАН, каза д-р Ставрева.
Мястото на сондажа се намира в края на Триумфалната зала преди Срутището и предполага, че хората заселили се в тази частq са малко по-откъснати от останалото селище, което е проучено през 70-те години на миналия век. Започнахме проучване на жилище от ранната бронзова епоха. То е било датирано през миналата година според керамичния материал. Вече имаме и три дати от радиовъглеродно датиране, които потвърждават, че жилището е построено и обитавано в самия край на четвъртото и началото на третото хилядолетие преди Христа, обясни Ставрева. И подчерта, че това е важно, защото датите, които досега са били известни от Магурата, са от нестратифицирани археологически комплекси и са твърде несигурни, като са анализирани костни останки, събрани при изграждането на преградната стена към изба „Магурата“. Жилището лежи върху по-ранен културен пласт, чието проучване още не е започнало. Дупките от колове са индикация, че е имало постройка, изградена на принципа на т. нар. плетарка – забити в седимента колове, преплетени с клони и обмазани с глина. Археоботаничните изследвания са установили дървесни видове, използвани в конструкцията на жилището, както и за горивен материал в огнището. Намерени са също и зърна от едрозърнест лимец, ечемик, просо, мека пшеница. Установени са и костилки от някои диворастящи плодове. От домашните животни се намират костни останки от овца, коза, свиня, късорого говедо и от куче. През този сезон намерихме кост от пещерна мечка. Тя, обаче, се среща в по-ранен период и вероятно е попаднала в този пласт в резултат на човешка дейност. Намерени са също кости от сърна, заек, източноевропейски таралеж, дива котка и благороден елен, отбеляза д-р Ставрева.
Предизвикателство за екипа е установяването на отлагане на културните пластове в пещерата, тъй като там няма почвообразувателни процеси. Гл. ас. д-р Елеонора Балканска от и доц. д-р Стоян Георгиев са извършили серия от анализи и са взели проби. Интересен факт е наличието на химически съединения, характерни за вулканични скали, а такива в Магурата няма, допълни Ставрева. И уточни, че се работи върху хипотезата за отлагания на вулканска пепел, което, ако се докаже, ще е доста интересно. Защото на повърхността този вид отлагания се влияят от климатичните процеси и почообразуване, докато в пещерите има по-голяма вероятност тези явления да бъдат регистрирани, обясни тя.
По думите й друг интересен факт е намирането на две миниатюрни парченца от горяла тъкан, които в момента се изследват. Микроскопските наблюдения навеждат на мисълта, че може би са изработени от прежда с животински произход. В условията на високата влажност на пещерата те са се съхранили много по-добре заради високата влажност, обясни д-р Ставрева. Начинът на работа на археолозите позволява да се намират такива миниатюрни артефакти, защото проучването се извършва на ръка с дребен инструмент, подчерта тя.  
Другият научен ръководител на разкопките и директор на Историческия музей в Белоградчик Ивайло Крумов направи кратка ретроспекция на извършените проучвания в пещера Магурата. Той отбеляза, че първите археологически проучвания са от началото на 20-и в. В средата на века  разкопките продължават, като е установено праисторическо пещерно селище. През 2011 г. - 2012 г. българо-американска експедиция установява по-ранно човешко заселване в пещерата на възраст 50 хиляди години. Изследвани са въглени, взети на дълбочина 2,5 м, като е използван радиовъглероден метод. Открити са и кремъчни артефакти, както и кости от дребни животни, уточни Крумов.

Лондон

Учени откриха неправилно функциониращ протеин, свързан с болестта на Паркинсон

Нови изследване разкри ключов протеин, свързан с ранната поява на болестта на Паркинсон, даващ отговор на много отдавнашни въпроси, предаде...

Плевен

Професор Атанас Кирилов представи романа си „Пътят на Сенадин“ в Плевен

Проф. Атанас Кирилов представи книгата си „Пътят на Сенадин“ в Плевен. Това стана в залата на художествена галерия Колекция „Дарение...

Лондон

Учени напредват в разработването на противозачатъчни хапчета за мъже

Компания, която разработва експериментално противозачатъчно хапче без хормони за мъже, съобщи, че медикаментът изглежда безопасен въз основа на ранните изпитвания...

Бургас

За нас кукленият театър е най-висшата форма на театър, казаха пред БТА актьорите с номинации за дебют Николай Николов и Станислава Каменова-Зафирова

Приемаме за наша мисия да популяризираме кукления театър като висша форма на това изкуство. Това коментираха в интервю за БТА...

Лос Анджелис

Водещият на наградите "Оскар" Конан О'Брайън разкри задкулисни тайни

Американският комик Конан О'Брайън, който наскоро беше водещ на церемонията за 97-ите награди "Оскар", разкри някои задкулисни тайни, като например...

Смолян

В Смолян ще отбележат Световния ден на театъра с Disco Funk Party

В Смолян ще отбележат Световния ден на театъра с Disco Funk Party , съобщи пресаташето на Родопски драматичен театър (РДТ)...