Приемайки кръста и прегръщайки го, човек е способен да види Божия промисъл и възкресението в живота си, каза отец Давид във Велико Търново
Покланяйки се на кръста, виждаме възкресението, изкуплението и нашите грехове, защото там, където беше кръстът виждаме и Тази, която стоеше до него и която роди Богочовека, каза отец Давид. И виждаме колко високо стои сега в нашия живот. Всички ние носим скръбта от поразата от греха или смъртта, но видяхме Този, който без вина умря, за да може ние да бъдем оневинени и веднъж завинаги тази жертва да бъде праведна пред Бога и да разруши пропастта между човека и Бога, добави свещеникът.
Отец Давид припомни, че в посланието на Светия апостол чуваме как Този, който е всесилен, реши да направи изкуплението по най-неразбираемия за нас начин, за да ни посрами. За да посрами човека в наглостта, гордостта и безочието му. Този, който има власт над всичко, остави Себе си в ръцете на тези, които нямаха власт дори и над собствения си живот. Той се смири по начина, по който нито Адам, нито Ева, Авраам, Сара или праведниците успяха да смирят себе си. А смирението е вид доверие, в което аз доверявам повече себе си на Бога и Неговия промисъл, отколкото на себе си като човек, способен да направи нещо, каза отец Давид. Виждаме Този, който имаше власт на стихиите, който възкресяваше и лекуваше да се смирява пред своя Отец и това да е не заради него, а заради нас, добави свещеникът.
Кой би се осмелил да застане пред Бога и да Му търси сметка, попита отец Давид. И до ден днешен плюенето, ругатните и отхвърлянето на Христос не го прави по-малко силен или славен, а омразата към Него не прави Църквата по-слаба в това да спасява. И до днес Църквата не пренебрегва, не избира това, което на нас ще ни се нрави. Тя казва какво очаква всеки един от нас, добави той. Според отец Давид, ако не минем по пътя на кръста, на саможертвата, на приемането, че Божията воля е в нашия живот и изисква ние да пострадаме за това наше спасение, то тогава няма да живеем, а Църквата няма да бъде истинска. Затова тя издига високо днешния ден, почти до това наше възкресение, за да знаем как то е станало и да видим, че цялата наша мъдрост, знание и сила стигат до там, че да ни спаси Този, който беше отхвърлен от всички. Този, който беше невинен и не трябваше да умре, но умря заради нас. Затова и Църквата си припомня този ден и постим. Това е деня на нашето очистване, на това да ограничим всичко, което ни харесва и търсим, но не ни е нужно. Да останем само с Този и тези, които са важни за нас, каза на миряните отец Давид.