Изследователите, приключенците са тези, които, опознавайки и разбирайки света, го пренасят към другите хора, карат ги да разберат и да се замислят върху климатичните промени и съсредоточават вниманието върху тях. Това каза в интервю за БТА италианският пътешественик и изследовател Алекс Белини, който е сред официалните гости на тазгодишното издание на „Банско филм фест“.
Сред забележителните постижения на Алекс Белини е преминаването на Атлантическия океан от Генуа, Италия, до Форталеза, Бразилия, което пътуване от 11 хиляди километра е завършено за 227 дни. Белини преминава бягайки през Съединените щати от Лос Анджелис до Ню Йорк за 70 дни, като завършва на четвърто място сред останалите състезатели в маратона. През 2019 г. участва в проекта 10 rivers 1 Ocean, с цел преминаване по десетте най-замърсени с пластмаса реки в света. Експедициите му го отвеждат до някои от най-впечатляващите кътчета на света, посочват организаторите на фестивала. Сред проектите му е Eyes on Ice – инициатива, насочена към климатичните промени и полярните региони, а екипът се фокусира върху три основни области – Аляска, Гренландия и Арктическия океан.
За БТА Белини разказа, че още от седем – осемгодишна възраст е карал баща си да рисува карти на пътеките около дома им. Преструвах се, че се губя в гората, заради усещането да се намеря, с помощта на тази карта, разказа Белини. Според него приключенския дух е наследил от баща си, който е прехвърлил върху Алекс любовта към непознатото и необичайното.
Следва интервюто:
Инициативата Eyes on Ice е описвана като една от най-забележителните Ви инициативи, как започна тя?
Алекс Белини: Eyes on Ice е събитие, което, с помощта на три експедиции, които се правят последователно, имат за цел да се съсредоточи вниманието върху климатичните промени и върху това как местните общности са повлияни от тях.
Проектът започна тази година, 2024 г., и ще продължи следващите две – 2025г. и 2026 г. За мен това е едно преминаване, в началото се опитвах, чрез експедициите, които правех, да опозная себе си, да мина навътре, да изследвам своите граници. Постепенно, през 2017-та година, насочих вниманието си вече към глобални проблеми, към това, което се случва отвътре навън. Проектът започна през 2024 г., като всъщност това беше преминаване с велосипеди през Аляска. Аз, заедно с моя партньор, създадохме велосипеди, изработени изцяло от пластмаса. С помощта на 3D принтер конструирахме тези велосипеди, с които преминахме от Анкоридж в южната част на Аляска до град Ноум. Бил съм в Аляска преди 22 години, и там беше първото ми приключение, първата ми експедиция. За мен беше много вълнуващо да се върна 22 години по-късно и да видя какво се случва.
Как се е променила Аляска за тези 22 години?
Алекс Белини: Промените, които видях, всъщност са в две посоки. В социален план Аляска ми се стори много по-бедна, отколкото преди 22 години, все повече хора остават без работа и без дом и изпълват улиците, всъщност спейки навън бездомници. От друга страна селищата, които познавам като живи селища, стават все по-малки и по-бедни.
От гледна точка на климата срещнах много по-екстремни условия, за по няколко дни имаше големи студове, следвани от периоди от отново малко на брой дни с по-топло време. Тоест, за няколко дни температурите достигаха до -40 градуса, а следващите дни се случваше до достигнат до +5 градуса. Освен това има много повече сняг, но реките, които свързват селищата, са с все по-изтъняващ лед, което за тази част е голям проблем, защото изтъняващият лед не позволява да се осъществява връзката между селищата. Не могат да минават нито шейните с кучешки впрягове, нито камионите, нито позволяват на ловците да се придвижват свободно. Това е особено важно за тези селища, защото, освен връзка помежду им, осигурява препитание.
В България казваме: „Опознай родината, за да я обикнеш“, можем ли да го пренесем към света и опознавайки света, обиквате ли го повече?
Алекс Белини: Напълно съм съгласен с тези думи и напълно това се отнася и към отношението ми към света, защото, опознавайки го, аз го разбирам и разбирайки го, мога да го обикна. По този начин се и помага, защото не можеш да помагаш на нещо, което не обичаш, не разбираш и, още повече, не го познаваш. Всъщност, наистина точно изследователите, пътешествениците, приключенците са тези, които, опознавайки и разбирайки света, пренасят това и към другите хора, карат ги да разберат и да се замислят, както върху промените, които стават в климата, така и завръщайки се вкъщи, те разпространяват тези теми и съсредоточават вниманието върху тях.
Къде се чувствате по-добре – в морето, сред снега, в планините?
Алекс Белини: Различно е това и се променя. Във водата се чувствам много добре и всъщност във водата съзрях, тя ми донесе зрялост. С опита, който натрупах, аз стигнах едно определено ниво. Обаче аз съм планинец, роден съм в планината и имам и страст към земята, към сухата земя, така че нещата се променят в зависимост от периода, от това, което правя. Освен това и въздухът, защото аз съм и пилот на въздушен балон.
Директорът на „Банско филм фест“ сподели, че десет години очаква Вашето гостуване тук. Как се чувствате в България и на филмовия фестивал в Банско?
Алекс Белини: Изключително положителни са ми впечатленията, особено за хора от този тип като мен, на които работата е свързана с дълги периоди на самота, на откъсване от всичко. Събития като този фестивал са всъщност нещо много хубаво, защото ни позволяват, от една страна, да създадем нови връзки, но приятелства, от друга страна да срещнем хора, с които си приличаме по някакъв начин и които се интересуваме от същите неща, освен това да се съизмерим с тях и да завържем нови приятелства.