През изминалата седмица в програмата на международния научен симпозиум „Изкуствоведски четения 2026“, модул „Старо изкуство“ участваха 41 учени от 8 държави: Албания, България, Гърция, Канада, Полша, Румъния, Северна Македония и Сърбия. Докладите можеха да бъдат следени онлайн в реално време, а видеоархив от заседанията е наличен в YouTube канала на Института за изследване на изкуствата.
Конференцията започна с представянето на възможностите на най-новите технологии и тяхното приложение в помощ на археологията, изкуствознанието и реконструкцията на разрушени паметници. Основната част от изнесените доклади бяха посветени на културното наследство на Балканите, но имаше и такива, чийто фокус беше изкуството на Западна Европа и Далечния Изток. По време на научните сесии за първи път бяха показани и разисквани непубликувани произведения от Античността, Средновековието, османския период и Възраждането. Концептуални въпроси за времето и пространството (хронос, керос, еон, хронотоп, иеротоп, дихрония, дитопия и др.) бяха интерпретирани в контекста на примери от архитектурата, скулптурата, изобразителното изкуство, книжната миниатюра и епиграфиката. Темите за отвъдното, за Страшния съд, Рая и Ада бяха разгледани от различни учени в християнската, ислямската и зороастрийската традиции.
Докладите в първите две сесии фокусираха вниманието върху паметници от Античността и Ранното християнство (Александрово, Деултум, Сердика, Залдапа, Созопол, Ниш и др.). Беше поставен акцент върху приемствеността между епохите и употребата на сполии – преизползването на езически архитектурни структури и елементи в нов, християнски контекст.
В теоретичната рамка на хроноса и топоса по време на следващите сесии бяха анализирани паметници на църковното изкуство от различни региони на Балканите от Средновековието до ХІХ век. Няколко изследвания бяха посветени на културното и историческото наследство на българския манастир „Зограф“ на Света гора.
Представените паметници на църковното изкуство илюстрираха тясната връзка между литургичното възприятие за времето и неговия визуален език. Беше изяснено разграничението между „историческо“ и „литургично“ време, извеждано от богослужебните текстове и практика. Изобразяването на реалното време и пространство беше съотнесено със символичното и литургично време (хронос) и пространство (топос) чрез идеалистична „а-топия“ и есхатологичното време.
Всички сесии завършваха с оживени дискусии, обмен на научни идеи и перспективи за сътрудничество.
Международният научен форум „Изкуствоведски четения 2026. Хронос и топос“ се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-МНФ/37 от 12.12.2025 г.Конференцията се провежда в партньорство с Националната галерия.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Института за изследване на изкуствата към Българска академия на науките)/МИ/