Ганецовски обясни, че ямното светилище е от периода на VI до III в. пр. Хр., а отделните ями са с различен депозит, според социалния статус на хората, които са извършвали ритуалите. „Намерихме така наречените есхарии - подвижни огнища. Подобен тип отоплително съоръжение с обредна цел е познато в Южна България, така че това е един голям принос на тези разкопки, че отворихме нова страница около обредността, ритуалността на местните тракийски племена, които всички знаем, че са трибалите“, обясни археологът.
По думите му в някои от богатите ями са открити каменни сечива, свързани със земеделието, вкл. и хромелни камъни. „Всичко говори за обреди, в които задължително присъства огънят за осигуряване на плодородието. Гвоздеят е една яма с няколко керамични амулета със символика, специално оформени по определен начин. Така че, като се сглоби пъзелът, разказът е мъдрост, вечност, светлина, живот, плодородие“, посочи още ръководителят на разкопките.