Природозащитници в Арктика работят за справяне с нарастващия риск от срещи между хора и бели мечки

Природозащитници в Арктика работят с местните общности, за да им помогнат да се предпазят от мечки, тъй като в резултат на глобалното затопляне животните са принудени да прекарват повече време на сушата, предаде ДПА. 
Международната организация за полярните мечки (Polar Bears International) съобщи, че работи за намаляване на нарастващите рискове от срещи между хората и най-големите сухоземни хищници в света, които могат да бъдат смъртоносни. Това се случва, тъй като глобалното затопляне намалява арктическия морски лед, увеличавайки времето, което мечките прекарват на сушата и повишавайки вероятността от потенциално опасни срещи с хора.
Природозащитната организация работи с местното население за осигуряване на средства, които да ги предпазят от опасности. Те ги обучават да използват спрейове за мечки, с които да сплашат животните при нужда.
Гладните мечки търсят храна, затова организацията предоставя на общностите възможности за изхвърляне на отпадъци в контейнери, устойчиви на хищниците.
Организацията проучва и безопасността и ефективността на предпазни средства, включително гумени куршуми. Освен това тества наземно разположен радар за откриване на мечки като система за ранно предупреждение, както и разработва ресурси съвместно с местното население, като например книжки за оцветяване за деца и плакати и брошури за безопасност.
Природозащитната организация, която работи в целия ареал на мечките, особено в Канада и Норвегия, отбелязва 13-ата си годишна седмица на полярните хищници, за да повиши осведомеността за тяхната бързо променяща се околна среда и инициативите, които помагат на хората да съжителстват с тях.
Алиса Маккол, директор на отдела за опазване на околната среда и научен сътрудник в Международната организация на полярните мечки, каза, че животните са свикнали да живеят на арктическия морски лед. Но тъй като той се топи, те излизат на сушата през лятото. „В миналото е било нормално мечките да излизат на суша през лятото, защото са можели да ядат много тюлени през зимата. Така, когато дойде летния сезон, те са сити и щастливи. Можели са да гладуват и да разчитат на собствената си телесна мазнина в продължение на няколко месеца, след което отново да влязат във водите, за да започне  всичко отначало. Сега обаче светът се затопля, защото изгаряме твърде много изкопаеми горива, загряваме атмосферата и губим морския лед“. Това според Маккол означава, че полярните мечките живеят на суша до един месец повече, отколкото са прекарвали техните предци, тъй като ледът се топи по-рано и замръзва по-късно. Това намалява времето, с което разполагат за лов на тюлени.