Присъствието на източноевропейското кино на големите фестивали бе обсъдено на фестивала „Златна роза“

Дискусия, посветена на присъствието на източноевропейското кино на големите фестивали, бе част от програмата на 42-рото издание на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна. Разговора води филмовият критик и преподавател проф. Божидар Манов. Включиха се изпълнителният директор на Националния филмов център (НФЦ) и директор на форума Петър Тодоров, творческият директор Александър Донев, членовете на журито Стефан Командарев, Ада Соломон, Атина Карталу-Адуку.
Проф. Манов припомни, че преди промените в социалистическия блок през 1989 г. българското кино се е представяло главно на фестивалите в Карлови вари и Москва и е получавало престижни награди. По-късно се създават нови форуми или секции на фестивали в Германия, а в Карлови вари, където вече се състезават продукции от цял свят, се появява категорията „На Изток от Запад“.   
В първите години през 1990-те всички очакваха новата вълна на източния блок да предложи различни теми и персонажи тъкмо поради тотално променената историко-политическа, социално-икономическа среда и национално-етническа среда. Очакванията за рефлекса на киното към промените бяха водещи не само за местните творци, но и за западния интерес към нас. Те искаха да погледнат „през дувара“ какво става тук, каза проф. Манов. По думите му поне десетина година след това в Източна Европа се създават филми със сериозни драми, касаещи икономически проблеми, семейни конфликти, безработица, фалити, всекидневни трудности с отглеждането на децата. Тогава се появява и активната трудова миграция, която създава нови конфликти, показани в десетки кинозаглавия. В същото време на Запад според критика върви традиционно спокойната продукция с лични и семейни сюжети, в които доминира индивидуално психологическо и философско вглеждане. 
Подобни анализи за съдбата на субекта се появяват и в източноевропейските продукции с течение на времето поради политическите промени, инвестициите, общественото съзряване и най-вече с появата на ново поколение, обясни проф. Манов. Според него първите подобни филми са от Прибалтийските страни и Полша, където винаги е имало такава ориентация. Тези социални и културни процеси се случват по-бавно, но са факт. Постепенно се наблюдава изравняване, а драмите стават еднотипни. 
Преди няколко години категорията „На Изток от Запад“ изчерпва потенциала си и бива наречена „Проксима“, каза още водещият и припомни, че фестивалът в Солун също сменя името на секцията „Балкански преглед“ на „Да срещнем съседите“ и там се появяват заглавия от други държави. Към днешна дата картината е доста по-различна и ние трябва да търсим своето място в открита ясна битка с голямото европейско и световно кино. Наблюденията на проф. Манов сочат, че общата категория, която обединява бившия Източен блок, вече не е толкова еднородна, особено като художествена конкуренция. 
Въпросът защо едни национални кинематографии са по-успешни от други според критика няма еднозначни отговори, тъй като навярно са важни националната културна традиция и пластове, както и лидерите, които прокарват пътищата. Такива примери има с творци от други източноевропейски държави. Братята Вернер от Полша създават компанията „Уорнър брос“ в Холивуд, пътека към САЩ отварят Анджей Вайда, Роман Полански, Милош Форман, Иржи Менцел. Известни са и унгарците Ищван Сабо, Миклош Янчо, Марта Месарош. Тези творци са носители на награди от престижни фестивали като Берлин, Венеция и Кан, както и отличия Оскар, „Златен глобус“ и БАФТА. Към тях се присъединяват и Милчо Манчевски, Ян Сверак, Ясмила Збанич, Ласло Немеш. 
Българските значими успехи на световни кино форуми в най-ново време идват с филмите „Посоки“, „Ага“, „Бащата“, „Уроците на Блага“, „Жените наистина плачат“, „Сестра“, „Триумф“, който довечера ще бъде показан на „Златна роза“, както и с много копродукции, в които страната ни е равнопоставен партньор, припомни проф. Манов. 
В дискусията се включи продуцентката от Румъния Ада Соломон, която е член на журито за пълнометражни филми на 42-рото издание на „Златна роза“. Според нея успехът на румънската кинематография лед промените е изграден от филмовата критика, медиите и самите артисти. След 1989 г. имахме много за казване, защото бяхме дълго затворени, но главната заслуга за популярността на нашите филми имат критиците и журналистите, които говореха за постиженията ни и ги превръщаха в събитие, посочи тя и добави, че индустрията се крепи и на чудесните сценаристи и технически специалисти. По думите й румънските заглавия от последните години са по-различни от новата вълна след 1989-а, с повече трагикомични сюжети, стоящи по-близо до публиката. Според Соломон много добър пример за успешна източноевропейска кинематография е и Гърция. 
В рамките на фестивала „Златна роза“ предстоят още две дискусии. Те ще бъдат фокусирани върху антифашизма в киното в Полша и България, както и реализацията на локалните таланти на световния филмов пазар.