В „Притчи за спасението“ оживяват реални личности и имена, свързани с историята на Родопите от времето на Османската империя и след Освобождението. Сред героите на художествените разкази са Хвойню войвода, участници в Илинденско-Преображенското въстание, Салих Ага, Мехмед Синап – родопският Робин Худ, етническият турчин Али Рефик, който като част от българското опълчение се сражава в битките при Шипка и Стара Загора. Част от притчите започват с уточнението, че са написани по действителен случай, пресъздавайки реални сюжети от Родопите преди векове, разказвани от поколение на поколения, каза Венински.
И в „Притчи за спасението“ той обрисува драматичните сюжети и съдби с родопски изказ. Запазена е не само лексиката на местния диалект, но и образната описателност на разказвачите от Родопите. Авторът не ги нарича разкази, а „авелзамански“ истории, защото са от стари времена.
„Притчи за спасението“ са плод на дългогодишен изследователски труд, отбеляза Венински. Той е автор на 11 книги, посветени на историята на родното му село Павелско и на Родопите. В тях са съхранени митове и легенди за драматичната съдба на планината, пресъздадени през реални съдби на родопчани. След първата книга за историята на училището в Павелско, писателят осъзнава, че изследователският научен формат не може да побере всичките „авелзамански“ сюжети, които могат да се чуят във всяко село и градче в Средните Родопи. В следващите книги ги преразказва като прочит на истории преди векове. За времена на потурчване, на даалии и кърджалии, на освободителни борби и отказ на родопчани да се отрекат от вярата си. Всеки от разказите е преживяната история на Родопите, казва Васил Венински.
В „авелзаманските“ истории има толкова много поука, история, моменти на гордост, която се вплита в националната летопис, коментира пред БТА авторът. Според него „Притчи за спасението“ показват, че Родопите са не по-малко достойни в борбата си с чуждите нашественици по отношение на вярата. Всичко, което съм написал е за Родопите, това е планина с душа, допълни писателят.
В „Притчи за спасението“, както и в други свои книги, Венински се основава на свои проучвания, на източници от Държавния архив, позовава се на творби на Васил Дечов, Петър Маринов и др.
Книгата ще бъде официално представена през септември в Чепеларе като част от съпътстващата програма на Националните хайдушки празници.