На континента има много полярни животни, но с топенето на ледовете те започват да имат по-малко местообитание и храна и техният брой намалява. „Интересен факт е, че има много различни водорасли, при които с топенето на ледниците се предизвиква свърхцъфтеж, образуват се големи количества от тях. Това води до увеличаване на количествата въглероден диоксид, което пък от своя страна оказва неблагоприятно въздействие върху останалите организми, които се нуждаят от кислород“, обясни инж. Славова. За глобалното затопляне се говори от 1950 година насам, напоследък излизат все повече материали на тази тематика, още повече, че има кръговрат и изчезването на един вид води и до изчезването на други, посочи тя. Това е и причината Европейският съюз да набляга много на опазването на околната среда.
В новия програмен период 2021 г. – 2027 г. на Европейския съюз се наблегна именно на този проблем и именно борбата с измененията в климата и с глобалното затопляне е един от приоритетите. По думите й мерки може да вземе всеки отделен човек. Първата мярка е да се намали до минимум отпадъкът, който генерираме, нарича се „zero waste philosophy”. На първо място в Закона за управление на отпадъците стои точката да се образуват минимум такива, впоследствие идват рециклирането и процеси като компостиране и т.н. Важно е и намаляване на потреблението на вода, както и използването на екологичен и споделен транспорт, посочи Славова.
Мария Славова каза още, че на Антарктида няма постоянно население, континентът се обитава от екипите на експедициите, които го проучват. „Може би единствената положителна страна на топенето на ледниците е в това, че по този начин става възможно континентът да бъде изучаван. Минималните температури там са около минус 90 градуса, а при малко по-благоприятни такива става възможно да се изследват видовете там“, коментира тя.