Рядък автопортрет на Дейвид Боуи с истински отпечатъци от дланите на артиста, отива на търг в аукционна къща „Сотбис“, съобщи „Върайъти“. Творбата от 1996 г. е част от серия от осем автопортрета, които музикантът и визуален артист създава по време на изключително продуктивен за него период в живописта, като всички те са разпродадени светкавично.
Картината, нарисувана върху хартия, акцентира върху характерната за Боуи анизокория - различен размер на зениците, и включва два отпечатъка на ръзете му, притиснати директно в долната част на композицията. Това превръща произведението в може би най-близката физическа следа от артиста, която един колекционер би могъл да притежава.
Конкретният портрет е бил подарен от самия Боуи на неговия галерист в Сейнт Айвс в Югозападна Англия и сега излиза на пазара за първи път като част от дневния търг за модерно британско и ирландско изкуство на „Сотбис“, който ще се състои на 15 октомври. Очаква се цената му да достигне между 35 000 и 55 000 британски лири (около 46 000 – 72 500 щатски долара). В момента творбата е изложена за масово посещение.
„В този автопортрет има нещо невероятно директно и лично“, казва пред „Върайъти“ Джен Харди, директор и старши експерт по модерно британско и ирландско изкуство в „Сотбис“. „Боуи ви гледа право в очите, а отпечатъците от собствените му длани са останали върху самата творба. Тя е дръзка, цветна и безпогрешно разпознаваема като негов почерк – уловила е същото онова неуморно творческо вдъхновение, което пронизваше всичко, което правеше. Освен това е изключително вълнуващо да видим как подобна творба се завръща в „Сотбис“ десетилетие след знаковия ни търг Bowie/Collector („Боуи/Колекционерът“), който разкри внушителния мащаб на неговата лична колекция.“
През 2016 г. на търга Bowie/Collector бяха продадени над 350 произведения от личната колекция на Боуи, които донесоха 32,9 милиона британски лири (43,4 милиона щатски долара) и поставиха 59 рекорда за отделни автори. Боуи е бил почитател на германския експресионизъм - страст, датираща още от годините му в Берлин през 70-те, както и на артистите от Лондонската школа Леон Кософ и Франк Ауербах. Влиянието и на двата стила може ясно да се припознае в неговото собствено творчество, отбелязва „Върайъти“.