Проектът „Изплуване“ в Казанлък разглежда нюансите на социални проблеми, които често остават незабелязани, каза за БТА кураторът д-р Мария Василева

Проектът „Изплуване“ в Казанлък представя нюансите на проблеми, които често подминаваме, а общото между артистите, чиито творби са показани в него, е тяхното мислене и социална ангажираност. Това каза в интервю за БТА кураторът д-р Мария Василева. Творбите са на близо 20 български автори и са експонирани на няколко различни локации в града, като „Изплуване“ е третата изложба от мащабния проект на местната Художествена галерия „Навсякъде с изкуството“. Официалното откриване е днес в Централната сграда на културния институт. 
В основата на идеята за проекта е близостта на Казанлък с язовир „Копринка“. Знам какви са даденостите на града, но винаги в съзнанието ми той се е свързвал с Долината на розите и тракийските царе и никога – с вода, разказа Василева. При проучването си тя се е запознала с амбициозния проект на арх. Жеко Тилев за разкриване и възстановяване на древния тракийски град Севтополис, който се намира под водите на язовира. Според нея в тази история има два интересни аспекта – от една страна отношението ни към миналото и как често „погребваме“ това, което притежаваме и от друга – амбицията и визията на арх. Тилев, която надхвърля мисленето на обикновения човек.
„Това е нещо, което много ме вдъхнови, защото мисля, че във времето, в което живеем, точно съзиданието, креативността и творчеството са онова, което ни дърпа напред и осветлява всички проблеми с най-малките им нюанси“, каза Мария Василева. Именно през тази история тя е стигнала до името „Изплуване“, а то не е свързано толкова с водата, колкото със съвремието ни, изпълнено с тежки предизвикателства, които ни карат да чувстваме, че потъваме. Реших да има някаква надежда за изплуване през творческата креативност, посочи Василева и допълни, че всички показани работи са свързани с обществена и лична проблематика, но тези проблеми можем да преодолеем само, ако ги осъзнаваме. Тя отбеляза още, че трябва да следим проблемите не праволинейно, а да се опитваме да огледаме нюансите. „Нищо не е черно или бяло и именно хората на изкуството с тяхната чувствителност могат да ни накарат да се вгледаме в множеството нюанси. Избрах автори, които имат това мислене и тази социална ангажираност“, каза изкуствоведът. 
Мария Василева посочи, че представените творби отварят нови пластове на съзнанието и ни карат да се вгледаме в неща, които често подминаваме. Засегнати в проекта са както темата за войните, така и за историческото наследство, за насилието над жени и за медийното влияние и фалшивите новини. 
Според куратора интересно от гледна точка на историята на изкуството е това, че проектът показва и творби на Жорж Папазов, Жул Паскин и Люба Бояджиева – автори, които в България не сме оценили достатъчно. Изложбата включва и нареченото безпредметно изкуство, което също трудно се възприема в страната ни, допълни тя. Включила съм и личен, човешки пласт, тъй като личните истории, обществените и социални проблеми, вървят винаги ръка за ръка, посочи още Василева. 
В изложбата има и творби, насочени по някакъв начин към региона, каза още кураторът. Такъв е проектът на Никола Михов “Forget your past”, чието име е вдъхновено от надписа, който от години стои на паметника „Бузлуджа“. Има и по-директни референции като маска на виден съвременен политик, която е реплика на откритата край Казанлък златна маска на тракийския цар Терес, а в музей „Ахинора“ е показана работа, продуцирана специално за пространството и кореспондираща с творбата на Иван Милев, обясни Василева. По думите й този проект е създаден за представяне именно в този град. „Сами по себе си нещата са много добри и могат да се покажат навсякъде, но не в тази цялост“, отбеляза тя. 
Според Мария Василева курирането на подобен проект освен опит, изисква да познаваш много добре както художествената сцена, така и средата и пространствата, в които ще работиш. „Редът е този - идея, концептуализация, търсене на работи, които отговарят на тази идея, за да бъде максимално нюансирана и богата и да може проблемът да се погледне от всички страни“, обясни тя. Според нея е много важно как се „обиграва“ пространството, защото публиката не се фокусира върху едно нещо, а върху цялата среда. „Има значение всичко - от цветовете на стените до шрифта на етикета, а в този смисъл съм във възторг от екипа на галерията в Казанлък, защото има изключително внимание към детайла“, подчерта тя. 
Мария Василева посочи, че след днешното официално откриване по проекта „Изплуване“ предстои още много работа, за да могат идеите зад творбите и зад цялостната концепция да бъдат разбрани от публиката. В следващите месеци ще бъдат организирани уъркшопи, прожекции, лекции и беседи, свързани с проекта и с отделни творби. 
Според нея, за да „изплува“ от проблемите, на обществото са необходими на първо място образованост и на второ - надежда. "Смятам, че в настоящата изложба има вдъхновяващи неща и дори човек да не ги разбира – това окрилява", каза тя и допълни, че именно в това може да се види надеждата. 
По отношение на мястото на съвременното изкуство на художествената сцена у нас изкуствоведът посочи, че много неща са се променили в добра посока през последните три десетилетия. „Случи се така, че аз бях от поколението, което започна битката за съвременното изкуство“, каза тя и отбеляза, че тази битка съвсем не е била лесна. По думите й вече има много галерии и форуми, които представят съвременно изкуство. „Има и много интересни български автори, чиито работи са на световно ниво. Липсва обаче представяне на съвременното изкуство в постоянните експозиции на музеите, което е ключово и когато няма такова, няма и образователни програми за него“, посочи Мария Василева. 
В изложбата "Изплуване" са представени произведения на Борислав Борозанов, Венета Андрова, Динко Стоев, Константин Златев, Мария Аверина, Никола Михов, Нонсофия, Правдолюб Иванов, Радоил Серафимов, RASSIM®, Симеон Симеонов, Симеон Стоилов, София Грънчарова, Стоян Дечев и Юлиана Текова. Включени са и творби на световно признатите художници с български произход Жорж Папазов, Жул Паскин и Люба Бояджиева - ЛЮБА. Те са експонирани в Художествената галерия и нейните филиали.