„Суха земя“ (от англ. ез. Dryland) е заглавието на проекта, с който Гърция се явява на Венецианското биенале на изкуството тази година. На гръцки името му е Ξηρόμερο (Ксиромеро) и представлява хибридна аудио-визуална инсталация, която изследва въздействието на технологиите върху селските пейзажи и културното разнообразие.
Негови автори са Танасис Делигианис и Янис Михалопулос, заедно с художниците Елия Калогиани, Йоргос Кивернитис, Костас Чайкалис и Фотис Сагонас. Куратор е Панос Джаникопулос. Инсталацията се представя от Националния музей за съвременно изкуство на Атина с артистичен директор Катерина Грего. „Проектът изследва изживяването на селски фестивал, като следва неговия ход от селския площад чак до покрайнините му и до околностите. По-конкретно, той се основава на опита от panighíria (местни фестивали) в континентална Гърция, Тесалия и района на Ксиромеро, в Западна Гърция, което дава заглавието на произведението“, обясняват от екипа на проекта.
Инсталацията се състои от част от селскостопанско оборудване за напояване, което синхронизира звуковата, видео и осветителната среда, която съставлява инсталацията в реално време. Художниците изследват преживяването на провинциален панаир, проследявайки неговия ход и движения от селския площад чак до сушата.
По думите на екипа на проекта, Dryland има за цел да свърже опита на местните обичаи с глобалното състояние, където естетическите посоки се променят, традициите се изместват, селският живот и празнуването приемат различни форми, докато политическите измерения на тези процеси остават открит обект на изследване.
„Както отбеляза артистичният директор на проекта Катерина Грего, в Dryland доминира елементът на местността, който съчетава съвременната противоречива физиономия на Гърция. Което, по думите й, прави този проект специален поради неговия колективен, експериментален, изследователски и интердисциплинарен характер, добавяйки, че е от обществен интерес за социални и антропологични причини“, пише гръцкото издание Avgi.
Dryland използва архитектурните характеристики на гръцкия павилион, за да подчертае асоциациите със селскостопанските складове и религиозната архитектура, които обикновено формират фона на фестивали. „Проектът също така премества мястото за срещи на общността – площада, публичното събиране – отвън навътре. Докато спринклерната система се задвижва, тя създава ритъм, разграничавайки времето като часовник или размотана лента, подтиквайки телата на посетителите да следват пътеките и да променят начина си на виждане. Dryland избягва естетическия подход и подчертава емоционалната непосредственост на контакта с обекти, звуци и изображения“, разказват от екипа на проекта в официалния си сайт.
По думите им, наблюдаването на отношенията между половете в контекста на панира, ни позволява да изследваме различните възможности за представяне на себе си, различните версии на женствеността и начина, по който женското тяло се разкрива или прикрива, но също така и амбивалентния жест на субекта, който избира да се оттегли, избирайки отсъствие и собствено изключване от празненствата.
От екипа отбелязват, че художниците, които стоят зад работата, се отнасят към водата като към призма - начин на виждане и мислене - фокусирайки се върху нейния недостиг или изобилие, върху нуждата от нея или разхищението й, както и върху нейните социални конотации. „Изчерпването на ресурсите е свързано тук с физическо и финансово изтощение. Работата разглежда политическия потенциал на звука и музиката и въздействието на технологиите върху селските пейзажи и културното разнообразие“, казват още авторите на Dryland.