Авторката сподели с публиката в Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, че е поместила в текста много цитати от светци, богослови, артисти, писатели, учени, за да придаде повече тежест на своите мисли и тези. Въведението обяснява кратко и опростено, без богословска лексика, същността, целите и средствата за постигане на духовен живот. В съдържанието се говори за неговото взаимодействие с музиката в контекста на православната християнска традиция. Изследва се и природата на вдъхновението и творчеството, както и приноса на музиката за човешкото духовно израстване. Изданието има шест части.
Целта на духовния живот е постигането на безусловна любов, но и на истинска свобода, която не е свързана с материалното ни съществуване, а с това да бъдем свободни от греха, посочи проф. Гамалова. Това е трудно постижимо, но можем да си отговорим много лесно кое е грешно на база на заповедите в Новия завет - да обичаме Бога с цялата си същност и ближния като себе си. Това означава да не си вредим с навици, мисли и зависимости, допълни тя.
Според нея музиката и всяко голямо изкуство имат способността да ни въздигнат и пречистят, както прави това духовният живот. Голямото изкуство трябва да е съвършено като композиция и да има добро послание. В текста си тя разглежда и темата за вдъхновението, под чието въздействие работят композиторите и другите творци. Проф. Гамалова смята, че вдъхновението не е духът, който пише музиката, а импулс, който идва свише. Другият голям въпрос, който я вълнува, е защо понякога артистите не водят много праведен живот. Тя му отговаря с цитата, че „електричеството минава и по ръждив проводник“. Не ходим на църква заради владиката или свещеника, а заради благодатта, която идва с тайнствата, добави авторката.
Музиката може да се разделя само на талантливо, благодатно написана и лошо съчинена, но не може да се определя коя има стойност, защото във всяка област има ценности. Класическата музика обаче е най-сложна като композиция, начин на създаване и послание и затова за нея се изисква подготовка, докато за другата - не, смята Гамалова. Тя даде пример с групата ABBA, която й е любима. Членовете й не са познавали нотите, което не им пречи да създадат изключителни песни. В джаза според нея също има случаи на самоуки изпълнители, които импровизират блестящо. Класическата музика обаче не е възможно нито да се създаде, нито да се възприеме без подготовка, каза професорката.
При представянето на книгата си във Варненската библиотека проф. Деворина Гамалова изпълни на цигулка произведение на Марин Големинов. Тя посети и Дома за стари хора „Гергана” в града, където изнесе рецитал с творби от Йохан Себастиан Бах, Паганини и Хенрик Виенявски. Рециталът е част от нейната лична инициатива, целяща да донесе жива музика до хора, които не могат да достигнат до концертните зали. Цигуларката изнася поредица концерти в социални домове в цялата страна, свирейки на 250-годишна цигулка, изработена в Италия.
Проф. Гамалова е завършила Музикалното училище „Проф. В. Стоянов“ в Русе, продължава образованието си в Нацоналната музикална академия в София. Специализира цигулка и виола в Royal College of Music в Лондон, учи виола в Guildhall School of Music. През 2008 г. защитава докторската си дисертация в британската столица. Концертира като солистка и камерен изпълнител в България, Германия, Англия, Италия, Югославия, Франция. Освен с концерти, проф. Деворина Гамалова се занимава и с преподавателска дейност и отделя много от времето си за социални каузи. До днес тя продължава да преподава интензивно цигулка и виола Trinity LC, Goldsmiths, LCM в Лондон и на майсторски класове. Има издадени компактдискове, както и публикации в няколко страни с поезия, проза, статии, научни текстове. Сред отличията й са „Кристална лира” от Съюза на българските музикални и танцови дейци за високи творчески постижения и грамота от Министерството на културата на Република България за принос в популяризирането на българската култура по света.