„Много трудно можем да очертаем следващите 50 години за България, тъй като прогнозите в демографията са рискови. Не, че не ги правим“, коментира в Студио „Аз-буки“ известният географ, демограф, писател и общественик проф. Георги Бърдаров. И добавя, че промени в икономическата и политическата обстановка могат да доведат до промяна и в демографията, макар и с отложен ефект от 8 – 10 години.
„Това е строго научният отговор. А чисто емоционалният отговор – аз съм голям оптимист за България и за демографията на страната. Вече имаме наченки на промяна и те са най-вече в емиграционните и в реемиграционите нагласи“, заявява още проф. Бърдаров.
По думите му целият свят влиза в демографска спирала на все по-ниски репродуктивни нагласи и раждаемост и все по-застаряло население.
„По-голяма раждаемост в обозримо бъдеще няма как да се случи. Това е ценностна система, начин на мислене, поведение на хората, динамика на живот. Не че няма да вдигнем раждаемостта. Между другото коефициентът на детност на България е 1,83 и сме на първо място в Европейския съюз.
Това, което трябва да направим за естествения прираст, е да редуцираме свръхвисоката смъртност у нас. Тя е скандална, срамна и тъжна. Не може развита европейска държава, членка на ЕС да има такава смъртност“, категоричен е проф. Бърдаров.
Затова според него, ако искаме да имаме позитивна демография, трябва младите хора да остават в България и да привличаме млади хора от други страни – на първо място от българска диаспора.
„И това вече се случва, колкото и да не я виждаме тази позитивна промяна. От 1990-а до ковид пандемията всяка година населението на България намаляваше с между 50 и 60 хиляди души – средно голям български град. Махаме годините на пандемията и в последните три години намаляването е паднало до 8000 годишно. И това е заради много високия положителен механичен прираст. Факт е, че по последните данни на статистиката има завръщане на българите у нас“, отбелязва той.
Проф. Георги Бърдаров отбелязва и друга наблюдавана от него положителна промяна в разговора си със зам.-директор на Национално издателство „Аз-буки“ – все повече млади хора виждат възможност за реализация в България и сред тях се завръща интересът към политиката.
А от позицията си на дългогодишен академичен преподавател споделя, че има необходимост от цялостна реформа на философията на образователната система.
„Днешната система е създадена в индустриалната епоха. Обслужва свят, който не е релевантен на съвременността ни. И за да създаваме мислещи хора, наистина философията на образованието трябва се промени. Трябва да подготвим децата за света, който ни очаква в бъдеще. Тези, които се адаптират към промените, които изпреварват промените, те ще прогресират през XXI век. Наистина не осъзнаваме колко драматична е промяната в света с технологиите“, заявява той.
Споделя още, че пресечната точка между научната и литературната му дейност е в това, че когато пише книги, проучванията за тях извършва като учен и проверява фактите през няколко източника.
„И друго – посещавам винаги мястото, за което пиша, за да мога да усетя неговата атмосфера. Така беше с „Аушвиц“, с Израел и Йордания“, казва Георги Бърдаров. Разбира се, като писател си позволява за „огъне“ фактите и историята, за да усили историята. Нещо, което не си позволява в науката. „В литературата залагам много повече на емоцията. Аз съм много емоционален човек“, допълва той.
А в отговор на въпрос дали вярва, че литературата може да лекува разделенията и раните от конфликти, с които отново е изпълнен светът около нас, проф. Бърдаров отбелязва: „Да, една от ролите на изкуството е да лекува раните от такива конфликти и под някаква форма да е превенция за следващите. И донякъде успява. Звучи хубаво, че литературата помага за преодоляване на болката или да живеем с тази болка, но не е точно така. Когато си загубил близък човек, няма как през изкуството ти да бъдеш излекуван. Войната е най-страшното нещо и остава у човека докрай.“
Георги Бърдаров е български географ, университетски преподавател, писател и сценарист. Завършва география в Софийския университет. Работи като журналист и е сценарист на тв предавания „Стани богат“, „Столът“, „Това го знае всяко хлапе“ и „Аз обичам България“.
Преподава в катедра Социално-икономическа география в Геолого-географския факултет на Софийския университет от 2002 г. Специализира в Кьолн и в Грац. Два мандата е ръководител на катедра „Социално-икономическа география“ и зам.-декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет. От есента на 2025 г. е директор на Филиал – Бургас на Софийския университет.
Автор на романите „Аз още броя дните“ (2016), Absolvo te (2020) – за който през 2021 г. получава Наградата за литература на ЕС, и „Адажио за Мария“ (2025), както и на книгите „27 велики футболни истории“, „Левски: легендата за трите купи“, „До последната минута“ и Moja bogda sna, на популярните разкази „За петата ракия или колко е хубав животът“ и „Дядо“.
Носител на Вазова награда (2022).
Автор на редица научни трудове по миграция, конфликти, демография и идентичности.
От 2005 г. е част от Управителния съвет на Българската федерация по петанк.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Националното издателство „Аз-буки“)