Проф. Георги Янков откри в Бургас изложбата „Цветни 9+9 прозрачни пейзажа"

Серия от 27 произведения, създадени в три различни материала, проследява пътя на един и същ образ от класическата живопис до почти пълната му дематериализация. Това е концепцията зад новата самостоятелна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков „Цветни 9+9 прозрачни пейзажа", която беше открита тази вечер в бургаската галерия „Неси".
Проф. Янков разказа за творческия процес зад проекта и за трансформацията на пейзажа през различни материали и форми. 
Това е едно връщане към една класическа форма в изкуството, каквато е пейзажът, макар че през няколко десетилетия на миналия век той беше отричан в България като формалистично изкуство, каза проф. Янков.
Началото на проекта е поставено с девет живописни произведения, изпълнени с маслени бои върху платно. След завършването им авторът решава да потърси нов прочит на същите образи чрез различен материал.
Тръгнах от класическа живопис – маслени бои върху платно. След като направих девет такива творби в малък формат, реших, че ще бъде интересно да ги пресъздам в друг материал. Гравирах ги върху автоклавен бетон, изрязвах и обработвах повърхността. Получиха се доста интересни форми, които напомняха варовикови структури с вкаменелости и създаваха специфична илюзия, обясни той.
Така се появяват още девет пейзажа – същите композиции, но превърнати в релеф.
Следващата стъпка идва почти естествено. Авторът се насочва към идеята цветните пейзажи да се превърнат в прозрачни, като постепенно бъдат „обезцветени" и дематериализирани.
Последните девет творби са направени в стъкло чрез техниката фюзинг – разтапяне на стъклото в пеща, разказа проф. Янков. В процеса бетонните релефи играят ролята на матрица за стъклените произведения.
Стъклата бяха поставени върху вече готовите релефи и в пещта се стопяваха така, че върху тях да се отпечата гравираният рисунък от бетона, поясни проф. Янков.
На въпрос каква е пресечната точка между работата му в областта на плаката и експериментите със стъкло, проф. Янков посочи, че тя се крие най-вече в авторския подход.
Пресечната точка в случая е самият автор, който всеки път тръгва в различни посоки, за да му бъде интересно. При мен винаги първа е концепцията, идеята. Тук всичко започна от желанието да се върна към пейзажа, след което реших той да бъде прехвърлен върху един материал, после върху друг. По този начин самият материал променя възприятието за пейзажа, каза той.
Според него тази трансформация представлява и още една крачка към все по-голямата условност в изкуството.
В крайна сметка това е още една стъпка към чистото изкуство. Като прозрачен, пейзажът вече почти не съществува. Както каза моят приятел Кирил Вълчев, генерален директор на БТА, може би и стъклото е излишно. Следващият етап вероятно ще бъде да няма и стъкло. Тогава изкуството ще бъде абсолютно чисто – без никаква намеса, допълни проф. Георги Янков.
Професор Георги Янков е роден в София през 1964 година. Завършва Националната художествена академия, специалност „Плакат" през 1990 г. и пет години по-късно е поканен за асистент в същата специалност. От 2003 г. е доцент, а от 2010 г. е професор по плакат в катедра „Плакат и визуална комуникация". От януари 2020 г. е ректор на Националната художествена академия.
Янков работи над тридесет години в рекламата и е автор на много рекламни кампании и клипове. Той също се изявява в различни области на визуалните изкуства – плакат, графичен дизайн, обект, инсталация и други.
Член е на секция „Графичен дизайн" към Съюза на българските художници. Съосновател и председател на New Vision International Group.
Участва в множество форуми за плакат. Носител е на редица награди за графичен дизайн и е имал дванадесет самостоятелни изложби в страната и чужбина.