Проф. Николай Овчаров: Крепостта на връх Света Неделя между Златоград и Неделино е имала важно място в отбраната на тази част от Родопите през Късната античност


Крепостта между Златоград и Неделино е притежавала важно място в отбраната на тази част от Родопите през късната Античност,  посочва проф. Николай Овчаров в коментар по повод приключилите в началото на ноември археологическите разкопки на ранновизантийската крепост на връх Света Неделя между Златоград и Неделино, извършени от него и д-р Николай Бояджиев.
Крепостта на връх Света Неделя е важен щрих в изучаването на този български край, проведените разкопки разширяват представата ни за неговата древна история, коментира проф. Овчаров.   
 Данните, с които археолозите разполагат преди разкопките, са свързани с преданията за гибелта на укрепения манастир на вр. Света Неделя по време на османското нашествие и находките, намерени на върха при строежа на параклис през 1916 г. При градежа на храма са открити останки от зидове, питоси (глинени делви) и изкопан в скалата  кладенец на дълбочина около 17 метра. Такива кладенци досега не са регистрирани в Източните и Средните Родопи, допълва проф. Овчаров. Според него водоснабдителното съоръжение се създадено още в древността. 
След приключилите  разкопки на вр. Света Неделя археолозите датират крепостта като късноантична, издигната вероятно по време на амбициозната строителна програма на Юстиниан I Велики (528-567). Краткото време на разкопките и застрояването на хълма в ново време даваха ограничени възможности за проучвания, но все пак стана ясно, че това укрепление е било с изцяло военни функции, посочва проф. Овчаров. Той допълва, че от укреплението днес са запазени останките от една четвъртита кула и части от крепостната стена, градена от ломени камъни, свързани със здрав хоросан. Предполага се, че тя е била висока 7-8 м, а от издигалата се на около 15 м височина кула стражите са имали обзор на десетки километри наоколо. В нея е пребивавал малък гарнизон от войници, които са поддържали в порядък фортификационните съоръжения и складове с храни, обяснява проф. Овчаров. Според него  разкритията в крепостта допълват и разширяват знанията ни за живота на хората  в Източните и Средните Родопи през късноантичния и ранновизантийски период  (IV-VI век). Малката стражева твърдина е пазела пътищата между двата дяла на Великата планина, по мнение на археолога.

Пловдив

Ученици от Националната търговска гимназия участваха в образователната инициатива на Пловдивския университет „Студент за един ден“

Дванадесетокласници от специалностите „Оперативно счетоводство“ и „Банково дело“ от Национална търговска гимназия – Пловдив бяха първите участници в най-новата образователна...

Ловеч

апочна приемът на номинации за ежегодната персонална награда „Ловешки меч“ за значими постижения в културата

Приемат се номинации за ежегодната персонална награда „Ловешки меч“, която се присъжда за значими постижения в областта на културата, съобщават...

габрово

В Деня на отворените врати в Държавния архив в Габрово показаха оригинала на кондиката на Дряновския манастир

В Деня на отворените врати в Държавния архив в Габрово беше показан оригиналът на кондиката (летописа) на Дряновския манастир. В...

Варна

Над 35 хиляди цветя представя тази пролет Университетската ботаническа градина във Варна

Колекцията „Лалетата на Варна“ в Университетската ботаническа градина в града е в своя пиков период на цъфтеж, информират оттам. На...

Гоце Делчев

Неврокопският митрополит Серафим ще оглави празничната служба по случай Възкресение Христово в Гоце Делчев

Неврокопският митрополит Серафим ще оглави празничната служба по случай Възкресение Христово в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в...

Ямбол

Галерия „Жорж Папазов” в Ямбол подготвя изложбата „От Април до Свободата”, посветена на 150 години от Априлското въстание

„От Април до Свободата” е озаглавена изложба, подготвяна от ямболската Художествена галерия (ХГ) „Жорж Папазов” по повод 150 години от...