Проф. Николай Овчаров: Крепостта на връх Света Неделя между Златоград и Неделино е имала важно място в отбраната на тази част от Родопите през Късната античност


Крепостта между Златоград и Неделино е притежавала важно място в отбраната на тази част от Родопите през късната Античност,  посочва проф. Николай Овчаров в коментар по повод приключилите в началото на ноември археологическите разкопки на ранновизантийската крепост на връх Света Неделя между Златоград и Неделино, извършени от него и д-р Николай Бояджиев.
Крепостта на връх Света Неделя е важен щрих в изучаването на този български край, проведените разкопки разширяват представата ни за неговата древна история, коментира проф. Овчаров.   
 Данните, с които археолозите разполагат преди разкопките, са свързани с преданията за гибелта на укрепения манастир на вр. Света Неделя по време на османското нашествие и находките, намерени на върха при строежа на параклис през 1916 г. При градежа на храма са открити останки от зидове, питоси (глинени делви) и изкопан в скалата  кладенец на дълбочина около 17 метра. Такива кладенци досега не са регистрирани в Източните и Средните Родопи, допълва проф. Овчаров. Според него водоснабдителното съоръжение се създадено още в древността. 
След приключилите  разкопки на вр. Света Неделя археолозите датират крепостта като късноантична, издигната вероятно по време на амбициозната строителна програма на Юстиниан I Велики (528-567). Краткото време на разкопките и застрояването на хълма в ново време даваха ограничени възможности за проучвания, но все пак стана ясно, че това укрепление е било с изцяло военни функции, посочва проф. Овчаров. Той допълва, че от укреплението днес са запазени останките от една четвъртита кула и части от крепостната стена, градена от ломени камъни, свързани със здрав хоросан. Предполага се, че тя е била висока 7-8 м, а от издигалата се на около 15 м височина кула стражите са имали обзор на десетки километри наоколо. В нея е пребивавал малък гарнизон от войници, които са поддържали в порядък фортификационните съоръжения и складове с храни, обяснява проф. Овчаров. Според него  разкритията в крепостта допълват и разширяват знанията ни за живота на хората  в Източните и Средните Родопи през късноантичния и ранновизантийски период  (IV-VI век). Малката стражева твърдина е пазела пътищата между двата дяла на Великата планина, по мнение на археолога.

Пазарджик

Допълненото издание на "Страници от миналото на Пазарджик" на Бистра Риндова ще бъде представено на 20 ноември

Книгата „Страници от миналото на Пазарджик“, част II – второ допълнено издание от българския историк, краевед и генеалог Бистра Риндова...

София

Шест ученически проекта бяха отличени на Националното състезание по природни науки и екология

Шест ученически проекта бяха отличени на Националното състезание по природни науки и екология, което се състоя в Средното училище „Йордан...

София

Форум на БАН и Китайската медийна група ще представи иновативни технологии и модели за развитие

Българската академия на науките (БАН) и Китайската медийна група организират съвместен научен форум на тема „Предимствата на новите технологии и...

Разлог

Общината и Историческият музей в Разлог представят изложба от 30 уникални носии от различни краища на България

Община Разлог и Историческият музей в града представят на 20 ноември изложба от 30 уникални експоната – носии от различни...

Лондон

Рядък екземпляр на поемата „Тигърът“ на Уилям Блейк ще бъде предложен на търг

Рядък екземпляр от поемата The Tyger („Тигърът“) на Уилям Блейк ще бъде предложен на търг, като се очаква цената му...

габрово

Техническият университет - Габрово ще е домакин на международния научен форум „Унитех 2025“

Техническият университет в Габрово организира двудневен международен научен форум „Унитех 2025“, който ще се проведе от 20 до 22 ноември,...