„Нашите режисьорки носят духа на бунтарството в себе си, а темите, за които правят филми в рамките на социума и на догмите на социализма, са доста авангардни. Те са носители на една прогресивна мисъл, заради което голяма част от тях са били в немилост и съзнателно са изтласквани, по политически причини“, казва още проф. Александрова.
Доц. Теодора Стоилова-Дончева разказва пред БТА, че подборът е направен предимно по това кои имена са работили и в 20-и век, а другото условие е да имат поне два пълнометражни филма, макар че „при документалното кино това е условно, защото дължината непрекъснато се сменя“.
„За някои имена не намерихме материал, като например за Лада Бояджиева, затова в изложбата обединихме няколко режисьорки в едно табло. Но е важно да има информация за тях, защото те са оставили своята следа в документалното кино“, смята доц. Стоилова.
Допълва, че, за съжаление, много от работите на споменатите режисьорки са били изолирани: „Причината е, че ние сме били част от Източния блок, поради което не е имали достъп до големите фестивали“. Някои от филмите на 70-те и 80-те години бих нарекла смели и важни, по-скоро за нас българите, казва тя.
По-късно, много от лентите започват да печелят награди на престижни фестивали, особено продукции на Адела Пеева, Елдора Трайкова, Анна Петкова. По-важното е, че тези филми все още са интересни, издържат проверката на времето, и като цяло се по-интересни, дори от игралните ни филми, смята доц. Теодора Стоилова-Дончева.
Както писа БТА, изложбата „Жени режисьорки в българското документално кино през ХХ век” е подредена в Регионалния исторически музей – София. Представени са Адела Пеева, Анна Петкова, Бинка Желязкова, Боряна Пунчева, Веселина Геринска, Весела Зарева, Галина Кралева, Елдора Трайкова, Иглика Трифонова, Искра Йосифова, Константина Гуляшка, Лада Бояджиева, Марина Петрова, Мариана Евстатиева-Биолчева, Мария Русева, Мария Траянова, Мая Вапцарова, Невена Тошева, Ралица Димитрова, Румяна Петкова, Станислава Калчева, Юлия Кънчева.
/ДД