Проф. Симо Лазаров в „Час ЛИК“: Не трябва да се допуска изкуственият интелект да завладее твореца

Проф. Симо Лазаров е композитор, музикант, изследовател и един от пионерите на електронната и компютърната музика в България. Професионалният му път преминава през Музикалната академия в Прага, Техническия университет в София и Студиото за електронна музика в Братислава. Между 1979 и 1982 г. специализира в един от водещите световни центрове за изследване и развитие на музиката и технологиите в Париж.
През 1973 г. създава Студиото за електронна музика към Българското национално радио, което ръководи до 1999 г. Автор е на над 400 музикални произведения, както и на музика за документални и игрални филми, радио- и телевизионни продукции и театрални постановки. Има десетки участия във фестивали и форуми в България и чужбина, а от 1996 г. преподава в Новия български университет, където развива обучението по компютърно музициране.
Автор е и на книги и публикации, посветени на електронната и компютърната музика. Сред отличията му са наградата „Златна лира“ за цялостна творческа дейност и отличието „Златен век“ на Министерството на културата.
Срещаме се с него малко преди 25-ото издание на международния форум Computer Music Space, който събира композитори, изпълнители, изследователи и публика. Фестивалът ще започне на 1 декември в Концертното студио на Радио Пловдив и ще продължи до 12 декември.
За пътя от първите експерименти с електронен звук до съвременните технологии, за музиката, преподаването и срещите с публиката разговаряме с проф. д-р Симо Лазаров. 
ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ И АВТОРСТВОТО
Изкуственият интелект не трябва да измества човека в творческия процес, а да му бъде помощник. Творчеството е човешко качество и не бива да бъде заменено от програми, казва проф. д-р Симо Лазаров в интервю за БТА.
По думите му навлизането на изкуствения интелект поставя под въпрос понятието за авторство, тъй като технологиите вече могат да създават музика по зададени инструкции и все по-трудно може да се разпознае дали едно произведение е създадено от човек, или от алгоритъм. „На този етап не трябва да се допуска изкуственият интелект да завладее твореца“, посочи Лазаров. Той определи технологиите като добър помощник в информационните дейности, но изрази резерви към използването им като заместител на човешкото творчество.
Според него независимо от средствата за създаване на музика основните принципи остават едни и същи – произведението трябва да има форма, съдържание и идея, както и да въздейства на публиката. Именно на това се стреми да учи и студентите си в Новия български университет, където преподава от 1996 г.
ПЪРВИТЕ СТЪПКИ В ЕЛЕКТРОННАТА МУЗИКАТА
Първият му досег с електронната музика е в тийнейджърските му години, когато получава плоча с нетрадиционни звуци. Тя го провокира да започне да експериментира и сам да създава устройства, способни да произвеждат непознати за него звуци. През 1973 г. започва професионалната му работа в Българското национално радио, където създава Студиото за електронна музика и го ръководи до 1999 г.
В началото студиото разполага с аналогови синтезатори и специализирана техника, която за времето си изглежда като „космически кораб“, разказа Лазаров. Един от основните инструменти е синтезаторът Synthi 100, с който започват експериментите за създаване на нови звукови форми. Постепенно към екипа се присъединяват инженери, техници, изследователи, поети и музиканти.
В първите години електронната музика е непозната за широката публика и изисква много обяснения, спомня си композиторът. Заедно със свои колеги той организира концерти и срещи в различни градове и села, за да представя новото звучене. По думите му процесът на възприемане продължава години, докато електронната музика постепенно заема мястото си сред останалите музикални направления.
Между 1979 и 1982 г. Лазаров специализира в IRCAM в Париж, където се запознава с нови възможности за работа с електронна и компютърна музика. Опитът му там дава насока за последващата му дейност в България и за създаването на формации, които изпълняват електронна музика на живо.
През годините технологиите променят съществено начина на създаване и обработка на звука. Според Лазаров дигитализацията разширява възможностите на музикантите за обработка и модификация, но аналоговата техника също има своите предимства. „Цифровата техника отвори нови пространства“, отбелязва той.
СИНТЕЗЪТ МЕЖДУ РАЗЛИЧНИТЕ ИЗКУСТВА
Композиторът, който е автор на над 400 произведения и на музика за филми, радио, телевизия и театър, посочва, че работата по музика за сценично или екранно произведение изисква съобразяване с режисьорската концепция. Това обаче не изключва творческата свобода и възможността за съвместна работа между режисьора, екипа и композитора. По думите му синтезът между различните изкуства може да създаде по-пълноценно въздействие върху публиката.
Лазаров отбелязва още, че днес понятието „електронна музика“ обхваща множество жанрове и стилове – от експерименталните форми до техно, ембиънт и дъбстеп. Той припомня, че в началото терминът е бил свързван предимно с извличането на нови звуци чрез електронни устройства, но с развитието на технологиите значението му се разширява.
Сред инициативите, чрез които популяризира това направление, са фестивалът за електроакустична, електронна и компютърна музика в Гоце Делчев, на който е съосновател от 1989 г., и международният форум Computer Music Space, създаден през 1999 г. Предстои 25-ото издание на форума, който събира композитори, изпълнители, изследователи и публика. Лазаров подчерта, че на форума се представя предимно съвременна електроакустична музика, различна от популярните форми на електронно звучене.
В разговора той разказва и за срещите си с публиката в България и чужбина, за разговори с водещи представители на международната електронна музикална сцена, както и за интереса към произведенията му, в които използва интонационни мотиви от българския фолклор.
На въпрос какво все още иска да постигне в музиката Лазаров отговори, че може би най-доброто му произведение предстои. „Важното е да има идеи“, казва той.
В „Час пикс“ го връщаме повече от 20 години назад с кадри от архива на БТА, а той разказва с какви спомени свързва снимките.
В „Час Пик“ отговаря на три неудобни въпроса.
„Час ЛИК“ на БТА завършва с „Портрет в 3 думи“.
Екип подкаст „Час ЛИК“:
Даниел Димитров – идея и концепцияВаня Сухарова – автор и водещВаля Ковачева – монтажКрасимир Михайлов – операторОтдел „Фотоархив“ на БТАНаталия Добрева, графичен дизайнерКалина Попова – социални медииЕмил Граничаров – шапкаБоряна Тончева – ръководител „Студио БТА“