Проф. Венцеслав Николов пред БТА: Класическата музика носи радост на хората

Виолончелистът проф. Венцеслав Николов каза в интервю за БТА, че класическата музика носи радост на хората. Да се отказваш от радостта е нещо глупаво. Той не вярва, че следващото поколение ще бъде глупаво, то ще открие музиката и изкуството.
„Тази музика е много важна за България. Ние сме европейска страна и не бива да забравяме това, нашата култура е част от европейската“, каза още проф. Венцеслав Николов. 
На въпрос, кога в България ще можем да попитаме не "Имате ли пиано?", а "В коя стая е роялът?", проф. Николов отговори: 
„Затова помогнах да има пиано в село Ганчовец. Смятам, че това е нещо, което е естествено, да се развиват следващите поколения и да имат радости. Има едно разделение в момента. Повечето хора смятат, че тази музика не е разбрана. Няма какво да се разбира, красотата я има навсякъде и ти трябва да я търсиш“, посочи проф. Венцеслав Николов. 
Според него децата, докато са малки, не разбират това, но в един момент порастват и те ще потърсят красотата.
„Жител съм на дряновския край от 30 години, работих в Германия и се връщах. Един ден Антоанета Ставрева от читалището ни откри с жена ми и така преди около 5 години направихме първата изява в селото, в което живеем – Пърша. Получи се много хубав концерт, свирих Моцарт, Бах, различни автори, които обикновено се смята, че не се разбират от хората. Винаги говоря по време на концерт. Когато говорих за Моцарт, видях как хората от публиката кимат“, каза проф. Венцеслав Николов.
Според него от тази изява тръгва идеята да се правят по един или два концерта в годината в региона. Проф. Николов е изнесъл класически концерт и в двора на Соколския манастир край Габрово, като след него му е хрумнала идеята да свири в пещерата „Бачо Киро“. 
„Оказа се, че пещерата е много влажна и затова свирих отпред. Закапа и лек дъжд, последното произведение изсвирих прав под стрехата на пещерата. От този концерт се роди идеята за концерт в село Ганчовец и когато отидох за Коледа да зарадвам хората, попитах къде е пианото, понеже досега свирих солово. Оказа се, че няма пиано. Тогава написах един малък текст. В Германия мой приятел ми каза, че не питаш имате ли пиано, а в коя стая е роялът. Всяко читалище трябва да има пиано“, посочи проф. Николов. 
Той успява да съдейства в читалището в Ганчовец да има пиано. Музикалният инструмент е чешки, на световноизвестната фирма „Петроф“. Пианото е представено на концерт преди няколко дни, който се е превърнал в истински празник, смята проф. Николов. 
„Не знам защо в страната ни се смята или поне в столицата, че животът е там. Това не е точно така. Хора, които обичат музиката, са навсякъде“, каза още за БТА проф. Венцеслав Николов.
Той се надява любовта към музиката да продължи, да се създава нова и нова публика на така наречената класическа музика, която той приема като нещо много голямо и ценно. 
„Често пъти ме питат, защо не идваш да свириш в нашия град. Аз им отговарям, че трябва някой да ме покани. Изкуството трябва да се организира. Трябва да се намерят хора, които имат интерес от това. Ако не ме поканят, няма как да дойда. Някой трябва да организира това. Тази професия у нас я няма – импресарио се нарича на запад. Връзката между хората и изкуството се осъществява от тази професия“, допълни проф. Николов. 
Той има над 15 книги и винаги пише. Последната му книга „Викът на улулицата“ излиза благодарение на издателство „Захари Стоянов“. 
„Ще се радвам да представя последните ми разкази в Дряново или в село Ганчовец. Последната ми писмена творба представих в Дряново и се получи едно прекрасно събитие, надявам се да се повтори. Ще направя представяне със сигурност. Всички мои книги съм оставил в библиотеката в село Ганчовец, ако някой се заинтересува“, каза още проф. Венцеслав Николов. 
Венцеслав Николов посочва, че има недостатък. Когато напише нещо, иска да стане и да се поклони, така както го прави като музикант. Писателят, когато напише нещо, след това нищо не зависи от него. Проф. Николов се радва, че упражнява и двете професии. Смята, че минава естествено между едната и другата. 
“Викът на улулицата“ е продиктувана от реална случка, за нея пиша в последния разказ от книгата. Аз обаче съм точно обратното на улулицата, ставам рано, не съм като совите нощна птица. Надявам се на обратна връзка от читателите за тази книга“, каза още проф. Николов.
Проф. Венцеслав Николов e роден в Русе през 1943 г. Първите си концерти изнася 14-годишен, на 23 години е дебютът му със Софийската филхармония в премиерното за България изпълнение на Концерт номер 1 от Шостакович под палката на Добрин Петков. Развива интензивна концертна дейност с турнета из цяла Европа, Северна и Централна Америка.
Освен виолончелист и диригент, той е професор по камерна музика в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров", педагог, писател белетрист, ерудит. Репертоарът му обхваща над 400 произведения от класиката до съвременността - от виолончелови концерти до виртуозни миниатюри. Множество съвременни композитори са му посветили свои творби. Създател е на лятната академия на остров Фьор в Северно море, води курсове и семинари в Баден-Баден, в Швейцария, Италия, САЩ, както и майсторски класове в България.