Критикът е посредник между произведението, твореца и зрителя и давам примери за това, когато хора на улицата, непознати, са ми благодарили, че, след като са прочели моята рецензия, са разбрали по-добре филма. Това казва проф. Вера Найденова, която днес навършва 90 години.
Тя е родена е на 13 септември 1935 г. в село Торос, Ловешкa област. През 1958 г. завършва българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“ (СУ), а през 1963 г. – театрознание във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (днес НАТФИЗ).
В периода 1957-1958 г. работи като учителка в Левски, през 1959-1960 г. е методист по културата в отдел „Култура“ на Окръжния съвет в Плевен. В периода 1963-1965 г. е драматург на театъра в Перник. Работи още като редактор в отдел „Пропаганда“ на държавното предприятие „Разпространение на филми“, София. От 1965 до 1991 г. е член на редколегията на списанията „Киноизкуство“ и „Кино“.
Вера Найденова защитава научната и образователна степен „доктор“ по специалността „Кинознание“ през 1975 г. От 1985 г. е доцент, а от 1994 г. е професор.
Дългогодишен преподавател е по кинознание и история и теория на киното в НАТФИЗ и до 2001 г. е ръководител на катедра „Кинознание“, гост лектор е в СУ и в Нов български университет (НБУ). През 1968 г. става член на Съюза на българските филмови дейци, а от 1995 г. е член на Висшата атестационна комисия.
Проф. Найденова е автор на статии, рецензии и на книгите „Актьори на българското кино“ (съвместно с Иван Дечев, 1972), „Човекът от екрана“ (1972), „Керваните на киното пътуват“ (1978), „Георги Георгиев-Гец“ (1983), „Кино познато и непознато“ (1986), на студията „Към портрета на Акира Куросава“ в книгата на Куросава „Нещо като автобиография, или потта на жабата“ (1989), „Екранизацията - вечен спор?“ (1992), „Съвременният киносвят“ (издания 2000, 2002, 2006, 2010), „Унгарското кино 1968-2004“ (2004), „Българско кино: по следите на личния опит“ (2013), „Българско кино. По следите на личния опит“ (2013), „Фестивалът Кан - мотиви от историята му, фестивалното всекидневие, впечатления от филмовата програма (1993-2015)“ (2015).
Носителка е на орден „Кирил и Методий“ (първа степен, 1985) и орден „Св. св. Кирил и Методий“ (огърлие) за особено значимите ѝ заслуги в областта на националното филмово изкуство и култура (2020). Получава наградата на Българската филмова академия за цялостен принос към кинокритическата мисъл в България, връчена ѝ на 23-тия международен филмов фестивал „Любовта е лудост“ през 2015 г., на специалната награда за цялостен принос към българското кино на 20-ия „София филм фест“ (2016). Носителка е на унгарския орден „Златен кръст за заслуги“ като признание за дейността ѝ за популяризиране на унгарското филмово изкуство в България (2016). Удостоена е със званието „доктор хонорис кауза“ на НБУ (2017).
/ДД
/БС/ДС/ отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Енциклопедия на българското кино А-Я, София 2000, с.180; https://epicenter.bg/article/Prof-Vera-Naydenova-shte-poluchi-Spetsialna-nagrada-na-20-iya-Sofiya-Film-Fest-za-svoya-prinos-kam-kinoizkustvoto-/92971/6/65; https://natfiz.bg/member/vera-najdenova/; https://bnr.bg/post/101391606/prof-vera-naidenova-kritikat-e-posrednik-mejdu-proizvedenieto-tvoreca-i-zritela