Професор Клайв Бонсал от Единбургския университет ще изнесе лекция на тема „Кой построи Лепенски вир?“ в Националния археологически музей

Професор Клайв Бонсал от Единбургския университет ще изнесе публична лекция в сградата на Националния археологически институт с музей - БАН. Събитието ще се проведе на 18 ноември от 17:00 часа, съобщават домакините.
Лекцията е част от поредицата „Академичен семинар на НАИМ“, в която авторът ще представи своята оценка по отношение на новите данни за обитателите на Лепенски вир.
От НАИМ-БАН посочват, че Лепенски вир, разположен в района на Железни врата по поречието на река Дунав, в Сърбия, е известен със своите добре запазени сгради с трапецовиден план и каменни скулптури, датирани между 6200–5950 г. пр. Хр. (калибрирани дати) – период, който често се тълкува като „мезолитно–неолитна преходна фаза“ въз основа на доказателства за контакти между местни ловци-събирачи и новодошли земеделци. Лепенски вир, един от най-значимите археологически обекти на праисторическата култура, пази останките на първото човешко селище на открито. 
„Много от хората, погребани в трапецовидните сгради, са идентифицирани чрез анализи на древна ДНК и стабилни изотопи като наскоро пристигнали имигранти с анадолски или егейски произход. Тези данни са използвани в подкрепа на хипотезата, че към края на VII хил. пр. Хр. заселването в Лепенски вир е било възобновено не от местни ловци-събирачи, а от пришълци земеделци. Лекцията ще предложи критична оценка на тази интерпретация“, разказват от институцията.
Професор Клайв Бонсал е завършил праистория и археология в Университета на Шефилд под ръководството на Колин Ренфрю и Пол Мелърс. Скоро след дипломирането си заема младша научна длъжност в Британския музей, а през 1978 г. става преподавател в Университета в Единбург, където през 2009 г. му е присъдено професорско звание по ранна праистория. Неговите изследвания са съсредоточени върху следледниковите общества на ловци-събирачи (мезолит) и ранните земеделски общества (неолит) във Великобритания и континентална Европа. В началото на своята кариера той провежда разкопки на мезолитни обекти в Северна Англия, но след 1990 г. теренната му работа е насочена основно към Западна Шотландия и Югоизточна Европа (Румъния и Словения). Публикациите му включват близо 200 статии и 9 книги, сред които The Mesolithic in Europe (1989), The Human Use of Caves (1997), The Iron Gates in Prehistory (2008), Submerged Prehistory (2011) и Archaeology and Environment on the North Sea Littoral (2016).
/ВСР