Производството на кубчето на Рубик се завръща обратно в Унгария

Преди повече от половин век един унгарски архитект, скулптор и преподавател изобретява нещо, което ще се превърне в една от най-популярните и обичани главоблъсканици в света, пленила поколения наред - цветното, главозамайващо шестстенно кубче на Рубик, пише АП.
Днес, след повече от половин милиард продадени бройки и статут на световен културен феномен, производството на кубчето се завръща в Унгария - там, където неговият създател Ерньо Рубик за пръв път замисля емблематичния предмет, носещ неговото име.
Унгария „е домът на кубчето. Кубчето е родено тук“, заяви 82-годишният Рубик при откриването на нова, напълно автоматизирана производствена линия за кубчета на Рубик в унгарския град Ясберен, цитиран от АП.
Пътят на кубчето на Рубик започва през 1974 г., когато създателят му преподава дизайн в Академията за приложни изкуства и дизайн в Будапеща. В стремежа си да направи триизмерен обект, който да бъде „безкраен“, както сам казва, той изработва прототип - тогава изработен от дърво - на куб, съставен от 27 блокчета, който може да се върти около множество оси.
Осъзнавайки пазарния му потенциал, Рубик скоро започва да произвежда още бройки от главоблъсканицата. От 1977 г. първоначална партида от 5000 броя на тогава наричаното „Магическо кубче“ започва да се продава в специализирани магазини в унгарската столица.
Изобретението - или това, което Рубик предпочита да нарича „откритие“ - набира популярност и след като се сблъсква с трудности при набавянето на материали в тогавашна социалистическа Унгария, той осъзнава: „Не бяхме подготвени за такъв мащаб на производство... Не можем да задоволим нуждите на световния пазар“.
Кубчето е лицензирано първо от британска, а след това и от американска компания за играчки, а производството му е изнесено в чужбина. В началото на 80-те години популярността му стремглаво нараства и Рубик нарича това „първата голяма вълна“, по време на която между 1980 и 1983 г. са продадени 200 милиона бройки.
Въпреки че продажбите на кубчето спадат след първоначалния бум, то все още привлича множество почитатели, нетърпеливи да опитат силите си в нареждането му. Всяка година се продават милиони бройки, отбелязва АП.
На новата производствена линия в Унгария поредица от роботизирани ръце сглобяват кубчетата и ги тестват за функционалност и издръжливост - ниво на автоматизация, което според Рубик е „коренно различно“ от ранните години, когато кубчетата са се сглобявали на ръка. Плановете са новата линия в Ясберен да произвежда по 1 милион кубчета годишно.
Стив Радевич, старши вицепрезидент на канадската компания за играчки Spin Master, която притежава търговската марка „Кубчето на Рубик“, заяви на откриването, че мотото на деня е: „Завръщане към корените: Кубчето се прибира у дома.“
„Ерньо, твоето откритие е много повече от играчка“, обърна се Радевич към Рубик. „То е световен социален феномен“. Радевич отбеляза „невероятната устойчивост във времето“ на кубчето на Рубик и факта, че главоблъсканицата продължава да очарова младите хора и днес.
„Кубчето олицетворява интелектуално пътешествие - символ на интелигентност, решаване на проблеми и когнитивна дисциплина“, добави той, отбелязвайки, че то „е донесло радост, но и чувство на безсилие, на много поколения.“
През последните години кубчето преживява нов подем в популярността си с разрастването на световните състезания, в които се измерва кой може да го нареди най-бързо. 
Настоящият рекорд, поставен едва миналия месец в Китай от деветгодишния Сюени Гън, е 2,51 секунди, сочат данните на Световната асоциация по кубчето на Рубик (World Cube Association), която организира и сертифицира състезания по целия свят.
Самият Рубик, който не се смята за скоростен състезател, казва, че за него кубчето е „трансформираща се скулптура“ - пресечна точка между изкуството и инженерството, която хората могат да въртят и променят в почти безкрайни вариации.
„Когато правиш нещо, когато създаваш нещо, имаш шанса да сътвориш нещо смислено и красиво“, каза той, цитиран от АП.