Прошката не е формалност, има път на осъзнаване, който трябва да извървим, каза пред БТА отец Дончо Александров

Прошката не е формалност, тя не идва мигновено и трябва да се изстрада. Има път, който да извървим, път на осъзнаване, сърдечно опрощение и освобождаване от всички злини и тежести, които носим. Това каза пред БТА ставрофорен иконом Дончо Александров от Варна. Той припомни, че в предстоящата Неделя Сиропустна даваме и искаме прошка от всички около нас. В този ден сутринта в православните храмове се служи Златоустова света литургия, а вечерта има специална служба на всеопрощението, в която свещеници и миряни си вземат и дават прошка. 
Неделя Сиропустна е последната от четирите последователни недели, които ни подготвят за Великия пост. Този ден на всеопрощението е характерен за православната християнска църква. По време на светата литургия чуваме словата на Христос: „ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец няма да прости вашите съгрешения“. В тях проличава тази обвързаност. Господ ще ни прости дотолкова, доколкото ние самите се научим да прощаваме. Не може да се каем за греховете си и да искаме прошка от Бог, а същевременно да имаме вражда и непримиримост с хората около нас, каза свещеникът и припомни, че така е и в Господнята молитва „Отче наш“, в която всекидневно се молим и казваме: „прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. 
На Неделя Сиропустна в православните храмове се изпълнява и вечерна служба на всеопрощението, в която духовниците и миряните се събират и всеки отива при другия с думите „Простено! Прости!“. Целта е да може да се изчисти всичко, което е имало, като лоша дума, невнимателно отношение, препирни и да започнем на чисто времето на Великия пост, обясни свещеникът и добави, че след това всеопрощението се случва и в семейството по време на вечерята. По думите му много хора не спазват поста, но съблюдават тази традиция на Сирни Заговезни, която също е повод за преосмисляне на това, което задържаме и ни пречи да общуваме свободно. 
Свещеникът обаче подчерта, че думите „Простено! Прости!“ би трябвало да бъдат чистосърдечни и искрени, защото формализмът и лицемерието не ни носят никаква полза когато стоим пред Бог. Важно е да изчистим сърцето си, да поискаме и да дадем прошка, а дали ще ни бъде простено, е вече съзнателно решение на другия, но ако той не хване протегнатата ръка, грехът остава в него. Необходимо е да направим тази крачка не механично, а да извървим пътя към прошката, анализирайки самите себе си и ситуациите, които са породили разрива, или да се опитаме да влезем в ролята на човека срещу нас, за да видим защо е реагирал по този начин и какво има против нас, препоръча той.
Не трябва да събираме всичко в един ден от годината и през другото време да не регулираме нашите отношения, обърна внимание още отец Дончо и добави, че за християните е важно когато има вражда, проблеми и недоразумения, много бързо те да се разрешават, за да не се трупа гняв, тъга и напрежение. Според него в тези дни трябва да се замислим и за хората, които не познаваме, защото всеки от нас влияе на останалите. „Малко или много ние съгрешаваме против обществото. Например с това, че не пазим околната среда, често се гневим докато шофираме или в градския транспорт. Където и да бъдем поставени, ние се срещаме с хора, които може би няма да видим друг път, но нашите реакции и отношението ни може да им донесе дискомфорт. Затова искаме прошка от всеки, защото съгрешаваме спрямо хората около нас“, посочи той. 
Попитан дали изповедта пред свещеника и искането на прошка от Бога е достатъчно, той обясни, че е хубаво да отидем при конкретния човек. Изповедта означава промяна на нашето духовно състояние и спрямо греховете, които изповядваме, обаче ако не кажем на човека, че му прощаваме от все сърце, ние нямаме действие спрямо него, а само думите и уверението пред Бога и свещеника, че сме простили. Освен това много често става така, че когато поискаме прошка, самият човек се осъзнава, разбира, че няма какво да делим и пожелава да си простим, добави още свещеникът.