Три роботизирани ръце деликатно, но стабилно повдигат една по една находките, които след това се съхраняват в горната част на машината.
В стая на повърхността служителите, които контролират тези тестове, получават изображения в реално време на екраните си.
Това е поредният тест, който роботът трябва да премине, преди да може да бъде разположен в океана за събиране на най-търсените метали в света.
Оригиналното в тази технология е, че прототипът остава неподвижен във водата и не докосва дъното, което позволява селективно събиране, обясни пред АФП Джейсън Гилъм, съосновател на Impossible Metals.
Тестовете имат за цел да докажат, че роботът ще може да събира полиметални конкреции на дълбочина хиляди метри, образувани в продължение на хиляди години и богати на някои от най-търсените метали в света: никел, мед, кобалт, манган... Всички те са незаменими за нашите икономики, по-специално за производството на електрически кабели и батерии.
В разрастващия се свят на дълбоководния добив най-напредналите компании използват други техники. А те са много спорни, тъй като включват гигантски машини, които се търкалят по морското дъно, пресичат го и изсмукват конкрециите, без да разграничават кое е живо и кое не.
Идеята на Impossible Metals е да се сортират материалите и да се отстранява само това, което е необходимо. В дълбините роботът включва светлините си и благодарение на камерите и изкуствения интелект работи, за да разграничи конкрециите от водните организми, като хайвер на октопод, корали или гъби.