Ново изследване на Масачузетския технологичен институт (MТИ) в Кембридж, САЩ, извършено върху полиглоти, дава представа как мозъкът обработва езика, съобщава Ройтерс.
Повечето хора говорят само един или два езика, но някои владеят повече. Тези хора се наричат полиглоти. Учените се опитват с тяхна помощ да разберат как мозъкът се справя с езика – основното средство за човешка комуникация.
В ново проучване, включващо група полиглоти, мозъчната активност на участниците е наблюдавана чрез метод, наречен функционален магнитен резонанс, докато те слушат откъси, прочетени на различни езици.
С едно интригуващо изключение, активността се увеличавала в областите на мозъчната кора, участващи в мозъчната мрежа за обработка на езика, когато тези полиглоти - които говорели между пет и 54 езика, чували езиците, които владеят най-добре, в сравнение с тези, които владеят по-слабо или изобщо не владеят.
„Смятаме, че това се дължи на факта, че когато обработвате език, който знаете добре, включвате пълния набор от езикови операции - операциите, които езиковата система в мозъка ви поддържа“, казва неврологът от МТИ Евелина Федоренко, член на Института за мозъчни изследвания „Макгавърн“ към института и научен ръководител на изследването, публикувано в понеделник в списание „Серебрал Кортекс“ (Cerebral Cortex).
„Чрез езиковата система на мозъка получавате достъп до всички значения на думите по памет, изграждате фрази и изречения от отделните думи и имате достъп до сложни значения на ниво изречение“, добавя Федоренко.
Но едно изключение привлича вниманието на изследователите. При много от участниците слушането на родния им език предизвиквало по-слаба мозъчна реакция в сравнение със слушането на други езици, които те знаели - средно с около 25%. А при някои от полиглотите слушането на родния им език активирало само част от езиковата мрежа на мозъка, а не цялата.
„Полиглотите стават експерти по родния си език от гледна точка на ефективността на невронните процеси, които са необходими за обработката му. Поради това езиковата мрежа в мозъка не се активира толкова много, когато те извършват обработка на роден език в сравнение с обработката на нероден език“, казва неврологът и съавтор на изследването Олеся Журавльова от Университета Карлтън в Канада.
„Родният език има привилегирован статут, поне в тези среди“, допълва Федоренко, визирайки полиглотите участници в изследването.
Езиковата мрежа на мозъка включва няколко области, разположени във фронталния и темпоралния лоб.
„Езиковата мрежа подпомага разбирането и продуцирането на различни лингвистични модалности – говорим език, писмен език, знаков език и др., и ни помага да кодираме мислите си в поредици от думи и да декодираме мислите на другите от техните изказвания“, казва Федоренко.
Съавторът на изследването Саима Малик-Мораледа, докторант в Програмата за бионаука и технология на речта и слуха на Харвард/МТИ, каза, че резултатите предполагат, че извличането на смисъла управлява реакцията на мозъка към езика.
„Колкото повече смисъл можете да извлечете от езиковата информация, която получавате, толкова по-голяма е реакцията в езиковите области - с изключение на родния език, вероятно защото говорещият е по-ефективен в извличането на смисъл от него“, смята Малик-Мораледа.
34-те участници в изследването, 20 мъже и 14 жени, са на възраст от 19 до 71 години. За 21 от тях английският език е роден, а за останалите френски, руски, испански, холандски, немски, унгарски и китайски са майчините езици.
Мозъчната им активност е била наблюдавана, когато са слушали записи на откъси от осем езика: родния им език, три други, които владеят на високо, умерено и минимално ниво, и четири, които не знаят. Половината от тях чуха записи на „Алиса в Страната на чудесата“ на Луис Карол. Другата половина слушаха записи на библейски истории.
По-слабата мозъчна реакция при слушане на родния език е най-силно изразена сред участниците в изследването, които са слушали библейските истории. Според Федоренко те са лингвистично по-прости от написаното от Карол.
„Голяма част от работата в областта на езиковите изследвания“, казва Федоренко, „е съсредоточена върху лица с езикови затруднения - развиващи се или придобити. Но можем да научим много и за когнитивната и невронната инфраструктура на дадена функция, като наблюдаваме хора, които са „експерти“ в тази функция. Полиглотите са един от видовете езикови „експерти“.