Първата Нобелова награда за физика е присъдена на германския физик Вилхелм Рьонтген

Нобеловата награда за физика за 2025 г. ще бъде обявена днес, съобщава официалният сайт на Нобеловата фондация.
Отличието се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Първият й лауреат е германският физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име.
Сред по-известните учени нобелови лауреати за физика са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри (1903), Макс Планк (1918), Алберт Айнщайн (1921), Нилс  Бор (1922), Лев Ландау  (1962), Пьотър Капица (1978).
Досега само пет жени са ставали лауреати в тази категория - Мария Кюри през 1903 година, Мария Гьоперт Майер през 1963 година, Дона Стрикланд през 2018 г. Андреа Гец през 2020 г. и Ан Л'Юийе през 2023 г. Само Джон Бардин получава отличието два пъти.  
От началото на този век с Нобеловата награда за физика са отличени:
2001 г. - Ерик Ал Корнел, Карл Е. Виман и Волфганг Кетерле за откриването на ново състояние на материята, което позволява да се измерват много малки разстояния с изключителна точност, както и размерите на микроскопични обекти.  
2002 г. - Реймънд Дейвис младши, Рикардо Джакони и Масатоши Кошиба за основополагащи научни изследвания в областта на астрофизиката, довели до откриването на източниците на космическите рентгенови лъчи. 
2003 г. - Алексей А. Абрикосов, Виталий Л. Гинзбург и Антъни Дж. Легет за трудовете им по квантова физика, свързани със свръхпроводимостта и свръхтечливостта. 
2004 г. - Дейвид Грос, Х. Дейвид Полицър и Франк Уилчек за трудовете им върху елементарните частици кварки, по-специално за изследванията на силите, които доминират в атомните ядра, действайки между кварките в протоните и неутроните. 
2005 г. - Теодор Хенш и Джон Хол за приноса им към създаването на лазерната спектроскопия с висока разделителна способност; Рой Глоубър за приноса му към квантовата теория на оптичната кохерентност и за работата му върху теоретичното описание на поведението на светлинните частици. 
2006 г. - Джон Мейдър и Джордж Смут за работата им, позволяваща да се проследи развитието на Вселената и да се разбере процесът на възникване на космоса, на галактиките и звездите.
2007 г. - Албер Фер и Петер Грюнберг за откриването  на "гигантското  магнитосъпротивление" - за технология, използвана за  четенето на информация от компютърен харддиск, позволила радикалната миниатюризация на твърдия диск през последните години.
2008 г. - Макото Кобаяши и Тошихиде Маскава за откриването на произхода на нарушената симетрия, която предсказва съществуването на най-малко три семейства кварки в природата, Йоичиро Намбу - за  откриването на механизма на спонтанно нарушената симетрия в субатомната физика. 
2009 г. - Чарлз К. Као, Уилард С. Бойл и Джордж Смит. Чарлз Као е отличен за революционни постижения, свързани с пренасянето на светлина във влакна за оптична комуникация. Уилард С. Бойл и Джордж Смит получават наградата за изобретяването на CCD-сензорите.
2010 г. - Андре Гейм и Константин Новоселов за новаторски експерименти във връзка с двуизмерния материал графен. 
2011 г. - Сол Пърлмутър, Брайън Шмит и Адам Рийс за откриването на ускореното разширяване на Вселената чрез наблюдаване на далечни свръхнови.    
2012 г. - Серж Арош и Дейвид Уайнленд за работата им в областта на квантовата физика - за новаторските експериментални методи, позволяващи измерването и манипулирането на индивидуални квантови системи. 
2013 г. - Питър Хигс и Франсоа Енглер, които предсказват съществуването на загадъчния Хигс  бозон - частицата, която обяснява защо материята има маса. 
2014 г. - Исаму Акасаки, Хироши Амано и Шуджи Накамура за изобретяването на сините светодиоди - нов енергоспестяващ и екологичен източник на светлина. 
2015 г. - Такаки Каджита, Япония, и Артър Б. Макдоналд, Канада за осцилациите на неутриното, които показват, че има маса. 
2016 г. - Дейвид Дж. Таулес, Ф. Дънкан М. Холдейн и Джей Майкъл Костерлиц за теоретични открития на топологични фазови преходи и топологичната материя.
2017 г. - Райнер Вайс, Бари Бериш и Кип Торн за решаващ принос към  наблюдението на гравитационни вълни, предречени от Алберт Айнщайн. 
2018 г. - Артър Ашкин, Жерар Муру и Дона Стрикланд за революционни изобретения в областта на лазерните технологии. 
2019 г. - Джеймс Пийбълс, Мишел Майор и Дидие Кело за приноса им в разбирането на това как се развива Вселената.
2020 г. - Роджър Пенроуз, Райнхард Генцел и Андреа Гец за разкриването на най-тъмните тайни на Вселената.
2021 г. - Сюкуро Манабе, Клаус Хаселман и Джорджо Паризи "за новаторски принос към разбирането ни на сложните физични системи".
2022 г. - Ален Аспе, Джон Клаусър и Антон Цайлингер за "експерименти със заплетени фотони, установяващи нарушение на неравенствата на Бел и проправящи пътя за квантовата информационна наука“. 
2023 г. - Пиер Агостини, Ференц Краус и Ан Л'Юийе са отличени за работата си върху движението на електроните в атомите и молекулите.
2024 г. -  Джон Хопфийлд и Джефри Хинтън, известен като „кръстник на изкуствения интелект“, за открития и изобретения, които създадоха градивните елементи на машинното обучение и изкуствения интелект.
/КБ