Първата Нобелова награда за физика е присъдена на немския физик Вилхелм Рьонтген

Днес бяха обявени лауреатите на Нобеловата награда за физика - французинът Пиер Агостини, унгарско-австрийският учен Ференц Краус и французойката Ан Л'Юийе, които са отличени за работата им върху движението на електроните в атомите и молекулите за удивително кратка част от секундата , съобщи сайтът Nobelprize.org. 
Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Първият й лауреат е немският физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид  лъчи, наречени на негово име.
Сред по-известните учени нобелови лауреати за физика до  са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри  (1903), Макс Планк (1918), Алберт Айнщайн (1921), Нилс  Бор (1922), Лев Ландау  (1962), Пьотър Капица (1978). Досега само пет жени са ставали лауреати в тази категория - Мария Кюри през 1903 година, Мария Гьоперт Майер през 1963 година,  Дона Стрикланд през 2018 г. Андреа Гец през 2020 г. и  Ан Л'Юийе през 2023 г. Само Джон Бардин получава отличието два пъти.  
През последните години лауреати на Нобеловата  награда за физика са:- 2001 г. - Ерик Ал Корнел, Карл Е. Виман и Волфганг Кетерле за откриването на ново състояние на материята, което позволява да се измерват много малки разстояния с  изключителна точност, както и размерите на микроскопични предмети.  - 2002 г.  -  Реймънд Дейвис младши, Рикардо Джакони и Масатоши Кошиба за основополагащи научни изследвания в областта на астрофизиката, довели до откриването на източниците на  космическите рентгенови лъчи.  - 2003 г. -  Алексей А. Абрикосов, Виталий Л. Гинзбург и Антъни Дж. Легет  за трудовете си по квантова физика, свързани със свръхпроводимостта и свръхтечливостта.  - 2004 г. - Дейвид Грос, Х. Дейвид Полицър и Франк Уилчек за трудовете им върху елементарните частици кварки, по-специално за изследванията на силите, които доминират в атомните ядра, действайки между кварките в протоните и неутроните.  - 2005 г. - Теодор Хенш и Джон Хол за приноса им към създаването на лазерната спектроскопия с висока разделителна способност; Рой Глоубър за приноса му към квантовата теория на оптичната кохерентност и за работата му върху  теоретичното описание на поведението на светлинните частици.  - 2006 г. - Джон Мейдър и Джордж Смут за работата им, позволяваща да се проследи развитието на Вселената и да се разбере процесът на  възникване на Космоса, на  галактиките и звездите. - 2007 г. -  Албер Фер и Петер Грюнберг за откриването  на "гигантското  магнитосъпротивление" -  за технология, използвана за  четенето на информация от компютърен харддиск,  позволила радикалната миниатюризация на твърдия диск през последните години. -  2008 г. -  Макото Кобаяши и Тошихиде Маскава за откриването на произхода на нарушената симетрия, която предсказва  съществуването на най-малко три семейства кварки в природата, Йоичиро Намбу за  откриването на механизма на спонтанно нарушената симетрия в субатомната физика. -  2009 г. -  Чарлз К. Као, Уилард С. Бойл и Джордж Смит.-  Чарлз Као е отличен за революционни постижения, свързани с пренасянето на светлина във влакна за оптична комуникация. Уилард С. Бойл и Джордж Смит получават Нобелова  награда за изобретяването на CCD-сензорите. -  2010 г. - Андре Гейм и Константин  Новоселов  за новаторски експерименти във връзка с двуизмерния материал графен.  -  2011 г. -  Сол  Пърлмутър, Брайън Шмит и Адам Рийс за  откриването на ускореното разширяване на Вселената чрез наблюдаване на далечни свръхнови.       - 2012 г. - Серж Арош и Дейвид Уайнленд за работата им в областта на квантовата физика - за новаторските експериментални методи, позволяващи измерването и манипулирането на индивидуални квантови системи.  - 2013 г. -  Питър Хигс и Франсоа Енглер, които предсказват съществуването на загадъчния Хигс  бозон - частицата, която обяснява защо материята има маса.  - 2014 г. -  Исаму Акасаки, Хироши Амано и Шуджи Накамура за изобретяването на сините светодиоди - нов енергоспестяващ и екологичен източник на светлина.  - 2015 г. - Такаки Каджита, Япония, и Артър Б. Макдоналд, Канада за осцилациите на неутриното, които показват, че  има маса. - 2016 г. - Дейвид Дж. Таулес, Ф. Дънкан М. Холдейн и Джей Майкъл Костерлиц за теоретични открития на топологични фазови преходи и топологичната материя.- 2017 г. -  Райнер Вайс, Бари Бериш и Кип Торн за решаващ принос към  наблюдението на гравитационни вълни, предречени от Алберт Айнщайн. - 2018 г. - Артър Ашкин, Жерар Муру и Дона Стрикланд  за революционни изобретения в областта на лазерните технологии. - 2019 г. -  Джеймс Пийбълс, Мишел Майор и Дидие Кело за приноса им в разбирането на това как се развива Вселената.- 2020 г. - Роджър Пенроуз, Райнхард Генцел и Андреа Гец за разкриването на най-тъмните тайни на Вселената- 2021 г. - Сюкуро Манабе, Клаус Хаселман и Джорджо Паризи "за новаторски принос към разбирането ни на сложните физични системи".- 2022 г. - Ален Аспе, Джон Клаусър и Антон Цайлингер за "експерименти със заплетени фотони, установяващи нарушение на неравенствата на Бел и проправящи пътя за квантовата информационна наука. /ЛИК/