Лауреатите за Нобеловата награда за физиология или медицина, които ще бъдат обявени днес, се избират от Каролинския медицинско-хирургичен институт в Стокхолм.
Първата Нобелова награда за физиология или медицина е присъдена през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг (Германия) "за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането й при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта", показва справка на сайта nobelprize.org.
Сред по-известните учени, получили Нобеловата награда за физиология или медицина, са Иван П. Павлов (Русия), отличен през 1904 г., Роберт Кох (Германия) - през 1905 г., Александър Флеминг (Великобритания) - през 1945 г., Джордж Бидъл (САЩ), Едуард Тейтъм (САЩ), Джошуа Ледърбърг (САЩ) - през 1958 г.
През 1915 - 1918 г., 1921 г., 1925 г. и 1940 -1942 г. Нобеловата награда за физиология или медицина не е присъждана.
През този век лауреати на Нобелова награда за физиология или медицина са:
2001 г. - Лиланд Х. Хартуел (САЩ), Р.Тимъти Хънт и Пол М. Нърс (Великобритания) са отличени за откритията си на ключови регулатори на клетъчния цикъл.
2002 г. - Сидни Бренер (Великобритания), Джон Е. Сълстън (Великобритания), Х. Робърт Хоруиц (САЩ) взимат приза за откритията си в областта на генетичното регулиране на създаването на органи и програмираната смърт на клетките.
2003 г. - Пол Лотърбър (САЩ) и Питър Мансфийлд (Великобритания) - за открития в областта на използването на магнитния резонанс, който е пробив в медицинската диагностика и изследвания.
2004 г. - Ричард Аксел (САЩ) и Линда Бък (САЩ) са отличени за работата им по изучаването на рецепторите на обонянието и организацията на обонятелно-сензорната система при хората.
2005 г. - Бари Маршал (Австралия) и Дж. Робин Уорън (Австралия) взимат Нобела за откриването на Хеликобактер пилори и ролята на бактерията за появата на гастрит и язва.
2006 г. - Андрю Файър (САЩ) и Крейг Мело (САЩ) - за откритието на фундаментален механизъм за контрол върху потока на генетичната информация, откриването на РНК-интерференцията - изключването на гени от двойно спирална РНК. Новаторският метод революционализира молекулярната биология и води до разработване на нови мощни генетични медикаменти. Той ще помогне за генетично лечение на болести като рак и СПИН.
2007 г. - Марио Капеки (Италия), Мартин Еванс (Великобритания), Оливър Смитис (САЩ) взимат престижното отличие за открития, свързани с ембрионалните стволови клетки и рекомбинацията на ДНК при бозайниците.
2008 г. - Харалд цур Хаузен (Германия), Франсоаз Баре-Синуси (Франция), Люк Монтание (Франция) са лауреатите. Харалд цур Хаузен е отличен за откриването на човешките папилома вируси, които предизвикват рак на шийката на матката, а Франсоаз Баре-Синуси и Люк Монтание - за откриването на ХИВ вируса.
2009 г. - Елизабет Х. Блекбърн(САЩ), Каръл В. Грайдър (САЩ), Джек Шостак (САЩ) - за откритието как хромозомите са защитени от теломери и за изследвания върху ензима теломераза.
2010 г. - Робърт Джефри Едуардс (Великобритания) - "бащата" на бебето в епруветка, взима наградата за приноса си в развитието на оплождането ин витро.
2011 г. - Брус Бойтлер (САЩ), Жул Хофман (Люксембург) и Ралф Стайнман (Канада) - за работата, довела до по-доброто разбиране на имунната система (за вродения и придобития имунитет).
2012 г. - Шиния Яманака (Япония) и Джон Б. Гърдън (Великобритания) си поделят приза за открития, свързани със стволовите клетки и клонирането на животни.
2013 г.- Джеймс Ротман (САЩ), Ранди Шекман (САЩ) и Томас Зюдхоф (Германия) - за открития, засягащи механизмите на регулиране на междуклетъчните взаимодействия.
2014 г. - Джон О'Кийф (САЩ, Великобритания), Мей-Брит (Норвегия) и Едвард Мозер (Норвегия)- за изследване на клетъчната биология на главния мозък, за откритията им за клетки, съставляващи позиционираща система в мозъка.
2015 г. - Ирландецът Уилям Кембъл, японецът Сатоши Омура и китайката Юю Ту са лауреататите. Кембъл и Омура си поделят половината отличие за открития, свързани с новаторска терапия срещу инфекции, причинени от паразитни червеи. Юю Ту получава другата половина за откритията, свързани с новаторска терапия срещу болестта малария.
2016 г. - Йошинори Осуми (Япония) - за откриване на механизмите на автофагия - процес за разграждане и рециклиране на клетъчни компоненти.
2017 г. - Джефри Хол (САЩ), Майкъл Росбаш (САЩ) и Майкъл Йънг (САЩ) - за откриването на молекулярните механизми, контролиращи циркадния ритъм - човешкия биологичен часовник.
2018 г. - Джеймс П. Алисън (САЩ) и Тасуку Хонджо (Япония) са отличени за открития, довели до пробив в лечението на рак.
2019 г. - Уилям Кейлин (САЩ), Грег Семенза (САЩ) и Питър Ратклиф (Великобритания) - за открития как клетките усещат и се приспособяват към наличието на кислород.
2020 г. - Харви Олтър (САЩ), Майкъл Хоутън (Великобритания) и Чарлз Райс (САЩ) - за откриването на вируса на хепатит С.
2021 г. - Дейвид Джулиъс (САЩ) и Ардем Патапутян (Ливан) взимат Нобеловата награда за откриването на рецепторите за температура и допир.
2022 г. - Сванте Пебо (Швеция, Германия) за откритията, свързани с геномите на изчезнали хоминини и човешката еволюция.
2023 г. - Каталин Карико (Унгария) и Дрю Уайсман (САЩ) за откритията сим, свързани с модификации на нуклеотидни бази, които позволиха разработването на иРНК ваксините срещу КОВИД-19.
2024 г. - Виктор Амброс (САЩ) и Гари Ръвкън (САЩ) за откриването на микроРНК и ролята й в регулацията на гените"
/МЕ