Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. , съобщи сайтът на Нобеловите награди nobelprize.org.
По различни причини Нобелови награди за химия не са връчвани през 1916, 1917, 1919, 1924, 1933 и 1940-1942 година.
Първата Нобелова награда за химия през 1901 г. получава нидерландският химик Якобус вант Хоф за откритите от него закони на химичната динамика и осмотичното налягане на разтворите.
Лауреати на Нобеловата награда за химия с голяма известност са Сванте Арениус (1903), Ърнест Ръдърфорд (1908), Мария Кюри (1911), Ирен и Фредерик Жолио-Кюри (1935).
През този век Нобелови лауреати за химия са: 2000 г. - Алън Хийгър, САЩ, Алан Макдиармид, САЩ (роден в Нова Зеландия) и Хидеки Ширакава, Япония, за откритието и разработването на високопроводимите полимери.
2001 г. - Уилям С. Ноулс и К. Бари Шарплес, САЩ, Риоджи Нойори, Япония, за хирално катализирани реакции на хидрогениране.
2002 г. - Джон Б. Фен,САЩ, Курт Вютрих, Швейцария, и Коичи Танака, Япония, за разработването на методи за идентификация и структурен анализ на биологичните макромолекули (Фен и Танака) и за разработването на ядрена магнетична резонансна спектроскопия за изследване на триизмерната структура на макромолекулите в разтвори (Вюртих).
2003 г. - Питър Егр и Родерик Маккинън от САЩ за открития, свързани с каналите в клетъчните мембрани.
2004 г. - Аарон Цихановер и Авраам Хершко, Израел, и Ъруин Роуз, САЩ за трудовете върху процеса на разграждане на протеините.
2005 г. - Ив Шовен, Франция и Робърт Гръбс и Ричард Шрок от САЩ за разработване на реакции на прегрупиране при органичния синтез - голяма крачка в развитието на "зелената химия", тоест намаляването на опасните отпадъци при същественото нарастване на промишленото производство.
2006 г. - Американецът Роджър Корнбърг за откритието как клетките копират генетичната информация, която се използва от организма.
2007 г. - Герхард Ертъл, Германия, за изследване на химически процеси върху твърди повърхности.
2008 г. - Японецът Осаму Шимомура и американците Мартин Чалфи и Роджър Циен за откриването и разработването на зеления флуоресциращ протеин (GFP), който за пръв път е наблюдаван при медузите Aequorea victoria през 1962 г.
2009 г. - Американците Венкатраман Рамакришнан и Томас Щайц и израелката Ада Йонат за изследвания върху структурата и функциите на рибозомите.
2010 г. - Ричард Хек от САЩ, Ейичи Негиши и Акира Судзуки от Япония за разработването на метода, известен като паладий-катализирано кръстосано свързване - реакция за кръстосано свързване при органичен синтез с помощта на паладиев катализатор. Той позволява да се създават толкова сложни химикали, колкото се срещат в природата. Учените са открили ефикасни начини за свързване на въглеродни атоми, изграждащи сложни молекули, които подобряват всекидневния ни живот. Благодарение на откритието им са създадени уникални медицински препарати и революционни материали като пластмасата.
2011 г. - Даниел Шехтман от Израел за откриването на квазикристалите.
2012 г. - Робърт Лефковиц и Брайън Кобилка от САЩ за изследванията на G-протеин свързани рецептори.
2013 г. - Мартин Карплус, Майкъл Левит и Ари Уоршъл от САЩ за развитие на мултимащабни модели на сложните химически системи.
2014 г. - Ерик Бетциг и Уилям Мьорнер от САЩ и Щефан Хел от Германия за това, че са преодолели ограниченията на светлинния микроскоп и са разработили флуоресцентна микроскопия със свръхвисока разделителна способност.
2015 г.- Томас Линдал, Швеция, Пол Модрич, САЩ, и Азиз Санджар /турско-американски гражданин/ за изследване на механизмите за "ремонт" на ДНК.
2016 г. - Жан-Пиер Соваж, Франция, Фрейзър Стодарт, Великобритания и Бернард Феринга, Нидерландия, за разработването и синтеза на молекулярни машини - молекули с контролируеми движения, които могат да изпълняват задача, когато им бъде подадена енергия.
2017 г. - Жак Дюбоше, Швейцария, Йоахим Франк, Германия, и Ричард Хендерсън, Великобритания, за разработване на криолектронна микроскопия, която революционизира биохимията.
2018 г. - Франсес Х. Арнолд, Джордж П. Смит, САЩ, и Грегъри П. Уинтър, Великобритания, за "овладяване на мощта на еволюцията".
2019 г. - Джон Б. Гудинаф и Стенли Уитингам от САЩ и японецът Акира Йошино за разработването на литиево-йонните батерии.
2020 г. - Французойката Еманюел Шарпантие и американката Дженифър Даудна за разработването на метод за редактиране на генома.
2021 г. - Бенямин Лист, Германия и Дейвид Макмилан, Великобритания, за "развитието на асиметрична органокатализа", която подпомага изграждането на молекули.
2022 г. - Каролин Бертози и Бари Шарплес от САЩ и Мортен Мелдол от Дания за химия "за разработването на клик-химията и биоортогоналната химия" /ЛИК/
22.11.2024,
15:50
Швеция няма да се остави да бъде сплашвана „от провокациите“ на Русия
19.11.2024,
00:20