Първата онлайн карта и база данни за 3597-те читалища в България бяха представени

Първата онлайн карта и база данни за 3597-те читалища в България, проект на фондация „Народни читалища“, бяха представени на пресконференция в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА). По него са работили и експерти от Института за пазарна икономика. В реално време бяха показани интерактивна онлайн карта на всички читалища в страната ни, общински барометър и база данни със свободен достъп и доклад-анализ на читалищната мрежа.
В пресконференцията участие взеха Юрий Вълковски, изпълнителен директор на фондация „Народни читалища“, доц. Евгения Сарафова, преподавател в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, Адриан Николов и Петя Георгиева, старши икономисти в Института за пазарна икономика.
„Читалищата са място за образование, те са тези, които дават достъп до култура, до книга, до всичко останало в отдалечените места“, каза Юрий Вълковски, изпълнителен директор на фондация „Народни читалища“. Той цитира данни от национално представително проучване на изследователската компания Kantar, според които 79 процента от хората в страната са положително настроени към читалищата, а при тези, които са имали досег с тези културни средища, одобрението нараства до 81 на сто.
Вълковски представи картата, която показва къде се намират читалищата в България, заедно с подробна информация за всяко едно от тях. Информацията включва контакти, отчет за културната дейност на съответно читалище през годините, проектите, персонала, библиотечната дейност и други. Той обясни, че картата може да бъде използвана от институциите, общините, културния сектор, неправителствените организации и донорите. Инструментите могат да бъдат полезни и за изследователите и местните общности.
Вълковски представи и картата „Общински барометър на читалищата“, която показва обобщени данни за читалищата по общини. Той обясни, че екипът планира на следващ етап да интегрира към инструментите възможности за дарения, както и възможност за културните институции да обновяват информацията.
„Надявам се, картата да е полезна за голям спектър от професионалисти“, каза доц. Евгения Сарафова, преподавател в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Тя обясни, че една от трудностите, възникнали в процеса на работа, се дължи на липсата на официален регистър на читалищата в България, който да предоставя точните им адреси. Доц. Сарафова каза, че на екипа се е наложило да проверява ръчно адресите на читалищата. Тя добави, че наличието на неправилно позиционирана точка може да бъде докладвано на сайта. За създаването на картата е използван софтуера QGIS, който е с отворен код.
Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), представи базата данни, която екипът на ИПИ е създал. Информацията е събрана от регистрите на Министерството на културата, Националния статистически институт, Националната агенция за приходите и Министерството на финансите. Базата данни има няколко категоризации, които позволяват тяхното обработване с изследователска цел. Информацията, представена в тях, обхваща периода от 2023 г. насам.
Николов обясни, че качеството на данните за дейността на читалищата е определено от подадените от тях отчети. При нужда от корекция читалищата могат да използват бутона за обратна връзка на сайта.
Базата данни може да бъде използвана за визуализация, общински разпределения, анализ на състоянието на читалищната мрежа, аналитична статистика, както и за изследване на потребностите и възможностите за откриване на нови функции на тези общностни центрове, каза още Николов.
Петя Георгиева, старши икономист в Института за пазарна икономика, обясни, че категоризациите, които инструментът предлага, събират сходни читалища в групи. Според представените от екипа данни 80 на сто от читалищата в България се намират в селата, а 20 процента – в градовете, като разпределението на читалища в общински центрове и извън тях е много близко.
Георгиева уточни, че основните приходи на читалищата са свързани с финансиране от държавния и общински бюджет. По думите й информацията за структурата на приходите и разходите на читалищата показва, че в по-малките общини по-голям дял от средствата идват от държавния и общински източник. По-голямата част от разходите на читалищата отиват за заплати на персонала, каза още Георгиева.
Базата данни може да бъде използвана за наблюдаване на процеси и взимане на решения, свързани с разпределение и финансиране, каза Георгиева.
Проектът е част от инициативите по случай 170 години от създаването на първото българско читалище и се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Лъчезар Цоцорков“.