Концертно изпълнение на първата оперета на Йохан Щраус-син – „Индиго и четиридесетте разбойници“, ще звучи за първи път у нас на 25 септември в зала „България“ под палката на Дарио Салви, съобщават от Софийската филхармония.
„Ще се потопите в приказния свят на "Хиляда и една нощ", където ориенталска магия и виенски валс се преплитат в бляскава музикална феерия“, коментират организаторите.
Солисти са Андреа Чудак, Имола Лидия Мате, Тео Рюстер, Лоурънс Калайджиан, Александер Фойгт, Тимо Рьоснер.
Оперетата „Индиго и четиридесетте разбойници“ е първият театрален опит на великия композитор и дебютира през 1871 г. на сцената на Theater an der Wien. Макар и посрещната с известна ирония от критиците, публиката я приветства топло, усещайки в нея зародиша на нещо голямо.
Историята, вдъхновена от приказката за Али Баба, оживява в смес от комични недоразумения, екзотичен чар и мелодии. По-късно оперетата изживява втори живот – през 1875 г. в Париж като Queen Indigo, в Лондон – A Night on the Bosphorus, а след смъртта на композитора – изцяло преработена във Виена под името The Thousand and One Nights (1906).
Дарио Салви е известен изследовател на малко познатите съкровища на оперетния жанр. Той е специалист в реставрирането, записите и изпълненията на редки произведения, комични опери и оперети, балети и оркестрова музика – особено на творби от фамилията Щраус и техните съвременници като Алфонс Цибулка, Карл Михаел Цирер, Франц фон Супе, Карл Мильокер, Ришар Жьоне, Имре Калман и Виторио Монти. Диригентът вярва, че преоткриването на стари партитури е много важна стъпка в опазването на културното и музикално наследство. И работи усилено за възраждането и популяризирането на забравени или неизвестни музикални и театрални произведения.
Сред неговите изпълнения са световните премиери на „Африканката“ от Франц фон Супе и „Морският кадет“ от Рихард Жене, операта „Едит Кавел“ от Паолино Васало, „Счупената цигулка“ от Йозеф Румшински и „Моцарт“ от Супе. В София със Софийската филхармония той представи също със световни премиери (след някогашните им първи изпълнения в Париж) два неизвестни балета от Адолф Адам – „Орфа” (2022) и „Гризелдис или Петте сетива” (2024).
Йохан Щраус-син е роден на 25 октомври 1825 г. във Виена. Син е на известния австрийски композитор Йохан Щраус (баща). Той предвижда за сина си бъдеще като държавен служител. Действително, от 1841 г. Йохан учи счетоводство, но междувременно неговата майка Анна му позволява скришом от баща му да взема уроци по цигулка и теория на музиката. През октомври 1844 г. изнася своя първи концерт, който има огромен успех. Прави турнета в Европа и Америка. След смъртта на баща си, застава начело на неговия оркестър и става диригент на „дворцовите балове“. През 1871 г. моли да напусне този пост, който е даден на брат му Едуард. Щраус композира само бална музика, която му спечелва прякора „Кралят на валса“.
През 1864 среща Жак Офенбах, който го окуражава да композира оперети, които обаче Щраус нарича „смешни“. На 10 февруари 1871 г. във Виена е премиерата на „Индиго и четиридесетте разбойници“ (Indigo und die 40 Räuber). През 1874 г. представя най-известната си оперета – „Прилепът“ (Die Fledermaus). Тя също влиза в репертоара на операта Theater an der Wien и до днес е единствената оперета, която се изнася там. Следва цяла серия от нови оперети, сред които „Една нощ във Венеция“ (Eine Nacht in Venedig). През 1876 г. композиторът получава позволение да построи жилище във Виена и по случай 40-годишнината от своя дебют получава виенско гражданство. През 1885 г. представя „Цигански барон“ (Zigeunerbaron), след което следват по-малко известни оперети. Неговата последна оперета „Виенска кръв“ е представена през 1899 г., след смъртта му. Композира общо 18 оперети и 145 валса.
Щраус се жени три пъти, няма деца. Първата му жена умира през 1878 г. След няколко седмици се жени за певицата Ернестине Хенриете Ангелика Дитрих, която изоставя през 1882 г. В католическа Австрия разводите не са позволени, заради което той се отказва от своето австрийско поданство и става поданик на Сакс-Кобурготското херцогство. През 1887 г. се жени в двореца „Кобург“, във Виена, за Аделе Дойч.
Интересно е да се отбележи, че в благодарност за това предоставеното му поданство Щраус написва няколко произведения за членове на Сакс-Кобургското семейство (включително, на кралица Виктория), от които две са посветени на българската княжеска двойка – „Festmarsch“ (op. 452), марш в чест на Фердинанд I, и Hochzeitsreigen (op. 453), валс за княгиня Мария Луиза, негова съпруга.
/ДД