Първични звездни купове са помогнали за оформянето на галактиките в космическата зора, разкри телескопът „Джеймс Уеб“


Астрономи са наблюдавали ранни звездни купове във Вселената, които са били толкова плътни, че тяхната маса и светлина са изиграли ключова роля в оформянето на галактиките в космическата зора, съобщава АФП, като цитира  проучване, публикувано в списание „Нейчър“.
„Впечатляващо е, защото не виждаме нищо подобно в съвременната локална Вселена“, каза пред АФП Анжела Адамо, професор в Катедрата по астрономия в Стокхолмския университет. 
В изследването, в което тя е ръководила международен екип, са идентифицирани пет първични кръгли звездни купа със забележителни характеристики. Те са разположени в галактика джудже от ранната епоха на Вселената - около 460 милиона години след Големия взрив. 
Открита през 2018 г. на снимки от космическия телескоп „Хъбъл“, „Космическата дъга от скъпоценни камъни“ (Cosmic Gems Arc) тогава беше най-отдалечената галактика, наблюдавана някога - на повече от 13,2 милиарда светлинни години от Земята. Тя се намира в разгара на т.нар. ре-йонизационна ера, когато интензивната активност на първите звезди и галактики е озарявала Вселената. 
Тази космическа зора е във фокуса на новия космически телескоп „Джеймс Уеб“, който има много по-остър взор от „Хъбъл“. Според д-р Адамо там, където „Хъбъл“ е виждал неясна дъга от червена светлина, „Джеймс Уеб“ разкрива „много млада галактика с много млади звездни купове в нея“.
„Това е наистина първият път, в който успяваме да наблюдаваме такъв тип обект на такова разстояние, а следователно и толкова отдавна“, обяснява Аделаид Клесон, постдокторант в Катедрата по астрономия в Стокхолмския университет и съавтор на изследването.
Това наблюдение би трябвало да помогне да се разбере „формирането на звездните купове, които все още се наблюдават в близката Вселена и които вече са много стари, както и тяхното влияние върху формирането на галактиките“, добавя тя. 
„В нашия Млечен път наблюдаваме около 170 кълбовидни купа, но някога е имало хиляди такива, преди да бъдат разпръснати или разбити от разширяването на галактиката“, обяснява д-р Адамо. Преди всичко оцелелите в диска на Млечния път вече не са от особено значение, като тяхната маса е „незначителна“ в сравнение с всички звезди, които го населяват. 
Докато, обратно, петте звездни купа, наблюдавани в „Космическата дъга“, са наистина значими, като заедно представляват около 30% от масата на галактиката. „Това ни подсказва, че по онова време Вселената е била много различна“, обяснява астрономът.
Тези изключително плътни звездни купове са концентрирани в много малък диаметър - по-малък от четирите светлинни години, които делят нашето Слънце от най-близката му звезда, Проксима Кентавър. „Представете си, че в това пространство има един милион звезди“, пояснява проф. Адамо.
В основата им са масивни звезди, чиято маса се оценява на 5000 до 10 000 пъти по-голяма от тази на Слънцето, според скорошно проучване на Женевския университет. „Знаем, че тези масивни звезди произвеждат много радиация и така влияят на начина, по който галактиките формират звезди и по който се разпределя газът в галактиките“, казва проф. Адамо. 
По същия начин тези много масивни звезди, в края на краткия си живот, са създали черни дупки, някои от които биха могли да бъдат свръхмасивните обекти, които днес се намират в сърцето на много галактики.
Според астрономите, участвали в изследването, тези наблюдения отварят своеобразен прозорец към генезиса на галактиките. За да разберат повече, те ще трябва да открият други бъдещи кълбовидни купове от времето на космическата зора и да ги изследват по-подробно. 
„Джеймс Уеб“ ще ни помогне да ги открием“, уверена е професор Адамо, но астрономите очакват също така пускането в действие на ELT (Extremely Large Telescope) в Европейската южна обсерватория, за да се разберат физическите процеси, протичащи в тези галактики. 
„Все още имаме да чакаме пет години, преди да разберем по-добре какво се е случвало преди повече от 13,2 млрд. години“, казва в заключение проф. Адамо.

София

С 10-минутен аплауз и викове „Браво“ завърши първото от три представления на „Рилският пустинник“ пред храма „Св. Александър Невски“

С 10-минутни аплодисменти, изправена на крака публика и викове „Браво“ завърши първото от три представления на  „Рилският пустинник“. Музикалната поема...

Ню Йорк

Книга със снимки на Джордж Харисън от неговата „Бийтълс“ ера ще бъде публикувана през есента на 2026 г.

Книга с фотографии на Джордж Харисън от неговата „Бийтълс“ ера, много от които се публикуват за първи път, ще бъде...

Париж

Девет нови обекта, предложени за вписване в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, бяха разгледани днес в програмата на 47-ата сесия на Комитета

Девет нови обекта, предложени за вписване в Списъка на световното наследство, бяха разгледани днес в програмата на 47-ата сесия на...

Ню Йорк

Дженифър Хъдсън ще бъде водещ изпълнител на гала концерта „Наследството на любовта на Уитни Хюстън“

Никой не може да замени неповторимия талант на Уитни Хюстън. Но когато артист трябва да изпее вечните ѝ песни, голямата...

Троян

Jazz and Art Festival в село Орешак продължава с Камелия Тодорова, Стефан Вълдобрев и "Обичайните заподозрени"

Jazz and Art Festival в село Орешак (10 - 14 юли) събира на едно място музикалната експресивност на джаза и...

София

На дигиталното отдалечаване, идентичността и тихата мъка е посветена новата песен на Виктория

На дигиталното отдалечаване, идентичността и тихата мъка е посветена новата песен на Виктория – We Don’t Get Along, придружена от...