Първият български мострен панаир се провежда в Горна Оряховица, каза директорът на Историческия музей в града Пламен Мадемов във Велико Търново. Той бе гост в пресклуба на БТА за представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на „България и световните изложения“.
Идеята за провеждането на първия български мострен панаир възниква от един изключително амбициозен и деен кмет на града, който се казва Стефан Обрешков, разказа Мадемов. Двадесетте години на XX век са много тежки не само за България, с оглед националните катастрофи и последствията от световните войни, но и за Горна Оряховица. Освен тези проблеми, тя е сполетяна и от катастрофално земетресение, унищожило 90 процента от сградния фонд на населеното място. Може би и с желанието да стимулира стопанството и възстановяването на града, Обрешков решава да организира през 1922 г. стопанско изложение. Тогава той успява да издейства от правителството на Александър Стамболийски разрешение за провеждането му в Горна Оряховица през пролетта.
По-късно, виждайки предимствата от това, кметът и неговите съмишленици успяват да издействат и второ, есенно издание на панаира. Първото е за земеделски продукти, а второто - за животновъдство. Това се оказва успешен ход, но може най-големият стимул Горна Оряховица да се превърне в панаирна столица на България е посещението на цар Борис III през следващата 1924 г. на изложението. Той се изказва ласкаво за организацията и тогава назрява идеята да бъде направен първия в страната мострен панаир.
Организацията се прави според видяното от Обрешков и горнооряховските индустриалци при посещенията им на много от западните панаири. Тогава този модел е съществувал във Франция, Австро-Унгария и Германия и е привнесен в България. Предимствата, които те съзират и лансират пред властите е, че Търновският и Горнооряховският регион по онова време са били едни от най-гъсто населените. Горна Оряховица е била развита много добре като транспортни връзки, защото тогава вече е кръстопът на железопътния транспорт, местното население е активно, защото има много гурбетчии, градинари и строители, които имат опит с пътувания и участие в живота в Европа.
През 1925 г. е получено разрешение за организирането на първия български мострен панаир в Горна Оряховица през месец март. В началото, макар и плахо, се включват около 180 изложители и панаира оказва силно положително въздействие върху града. Паралелно с него се случват и други хубави неща в населеното място. Освен възстановяването на голяма част от сградния фонд, през същата година в Горна Оряховица е открито и аеропристанището или днешното все още съществуващо летище, което наскоро навърши едновековен юбилей.
В началото държавата много помага за развитието на Горнооряховския панаир, като рекламата се прави не само с посещението на важни личности, били са разпращани покани, плакати, материали и послания до по-големите индустриални и стопански центрове в страната, както и в по-малки населени места, където са разгласявани от глашатаи. С помощта на държавната власт се прави 50 процента отстъпка за пътуване с Български държавни железници на всички изложители на горнооряховския панаир, както и за техните стоки. Идващите от чужбина са освободени от всякакви паспортни такси. Държавата издава 4 милиона марки и първия каталог на горнооряховския панаир в 100-хиляден тираж, които се продават на панаира с цел подпомагане на финансирането му.
Панаирът се развива все по-успешно и през следващите години до 1928 г., когато вече се усещат последиците от стопанската рецесия, обхващаща почти целия свят. Държавата започва да оттегля своята помощ и през 1932 г. е проведено последното му издание, при това само през есента. Горна Оряховица се оказва в невъзможност да продължи неговото провеждане и така Пловдив, след продължило няколкогодишно съревнование с град Варна, през 1933 г. поема този лиценз. От 1936 г. до ден днешен Пловдив се утвърждава като панаирната столица на България.
Любопитен факт е, че първите радиоапарати идват в Горна Оряховица благодарение на панаира и на производителите и изложителите им, каза Мадемов. Другото интересно е, че в архивите на музея в града е запазено и първото рекламно филмче за популяризиране на панаира и на Горна Оряховица. То е с продължителност около десетина минути и кадрите са запечатали възстановяващият се облик на населеното място след катастрофалното земетресение и погрома след войните, както и по-интересните участници на панаира. Вижда се как са били оформени панаирните павилиони, различните заведения, обслужвали посетителите, както и по-значимите индустриалци и производители, участвали на събитието. Филмът е без звук, но със специфичните за нямото кино заглавки и може да бъде видян на официалния ютуб канал на Историческия музей в Горна Оряховица, посочи Мадемов.