Първият фестивал на жерава ще се състои тази събота - 27 септември, в градския парк на Драгоман. Датата не е избрана случайно, тогава се отбелязва и международният ден на туризма, каза за БТА Антоанета Титянова – един от организаторите на фестивала. Сред организациите, помогнали за осъществяването му, е и сдружение „Твоят глас“. Фестивалът е подкрепен от омбудсмана на Република България и финансово от Министерството на културата, каза Антоанета Титянова.
"Преди около година и половина присъствах на представянето на книгата „Жеравко Драгомански приключенства“ с автор Младена Германова. Каузата на книгата е спасяване на Драгоманското блато и разпространяване на информация за сивия жерав. И тогава възникна идеята за фестивала, чрез който да привлечем интерес към проблема в Драгоманското блато и жеравите там. Тази година акцент е жеравът, защото в Сърбия, в Гърция го няма, в Румъния го няма. Сивият жерав, особено на Балканите, е на изчезване", разказа Титянова.
Тя припомни, че Драгоманското блато е най-голямата карстова влажна зона в Европа. То е и 11-ият от общо 11 обекта сред включените в Рамсарската Конвенция, която България е подписала. Това са 11 обекта - влажни зони с международно значение и огромно значение за популацията на растителни и животински видове, каза Антоанета Титянова.
Титянова допълни, че авторката на книжката „Жеравко Драгомански приключенства“ Младена Германова е решила да свърже събитието и с японския жерав. Откликнаха и от японското посолство, от няколко училища - 18-о Средно училище „Уилям Гладстон“ и 51-во Средно училище „Елисавета Багряна“ в София, катедрата по японистика, професионалната гимназия „Акатамус“, които са свързани с японската култура, разказа тя.
По време на фестивала ще бъдат изработени 1000 оригами под формата на жерав. Оригамите са символи, които да подскажат за жерава и покрай жерава и за Драгоманското блато. Сивият жерав, който гнезди в блатото няма нищо общо с японския жерав, но се приема символиката в азиатските държави и специално в Япония, че е символ на мир, на добруване, дори на дълголетие, въпреки че самият жерав не живее толкова дълго като някои други птици, каза Титянова. Изработените оригами ще бъдат раздадени на хора, които не са успели да посетят фестивала, за да може и до тях да достигне неговото послание.
В събота в Драгоман ще има различни зони за рисуване, калиграфия, хайку поезия, ще бъдат представени японски кимона, ще има детска зона, дори рисуване върху вода, посочи Титянова. На място ще дойдат интересни артисти, през деня ще има и музикална програма, посочи тя.
Преди около 40 години в България е имало много жерави, включително и по морето, докато сега имаме само два вида – сив и момин жерав. Според Антоанета Титянова ако се създадат добри условия и възможности за популацията, те могат да се размножат. „Както стана до Бургас в Атанасовското езеро. Видяхме какво стана с фламингото, вече дори има и такива които гнездят там, не само прелитат“, посочи тя.
През Драгоман премина известният от древността път „Виа Аристотелис“ - главният маршрут на миграция на птиците от Европа към Африка през Западните Балкани, посочи Титянова.
Затова се обмисля в следващите години акцент на фестивала да е пътят на прелетните птици и как те свързват държавите. Ако на едно място има проблем, то се нарушава баланса в екологията и в други страни, защото птиците не могат да отидат да зимуват примерно. Ако те при нас гнездят, а зимуват на друго място, това е кръговрат, който ни свързва с други държави, каза Титянова.
Идеята е фестивалът да не бъде само едно събитие и с него да се приключи, а точно както в Рамсарската конвенция да се акцентира върху устойчивото използване и опазване на природните ресурси и екосистеми, посочи тя. Защото влажните зони са най-продуктивните екосистеми на Земята и имат огромна роля за кръговрата на водата и опазването на биологичното разнообразие, каза още Антоанета Титянова.
По време на фестивала ще бъде представени и втората интерактивна книга за деца с приключенията на Жеравко - „Жеравко Драгомански на гости в Япония“, каза за БТА авторката Младена Германова – Шуманова. Малките читатели ще имат достъп до нея чрез специален QR код.
Цялата програма на фестивала може да бъде видяна тук.