По думите й паметникът ще бъде ситуиран пред лятната резиденция на княз Александър I Български, до шадравана, от който отново ще потече вода, след като бъде реновиран благотворително от варненски морски офицер. Районът около резиденцията също ще бъде облагороден, за да се превърне в още по-привлекателно място за посещения. Планираната дата за откриването на паметника е именно 30 август, защото по това време са се провеждали военни маневри в района на Шумен и тогава князът взима решение за обявяване на Съединението.
Припомняме, че по традиция на 6 септември се поднасят венци и цветя пред паметната плоча в местността Марашка кория в шуменското село Мараш. По време на учения в разположен там полеви лагер на Българската армия, през 1885 година княз Алексaндър I e приел да подкрепи Съединението на Княжество България и Източна Румелия, противно на решенията от Берлинския конгрес. На 6 септември се отбелязва и годишнината от създаването на първия полеви лагер на Българската армия, разположен край село Мараш, припомниха за БТА офицери и военни историци.
„Княз Александър I Български е бил в резиденцията си тук, по време на военните маневри, дни преди да бъде обявено Съединението. При него идват представителите на Българския таен централен революционен комитет, за да му докладват за готовността на Източна Румелия да се присъедини към Княжество България. Той тук взема решението за Съединението и се отправя да подпише указа за него“, отбеляза Кръстева.
Тя припомни, че в държавното предприятия, по традиция, на 6 септември – Денят на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, се отварят вратите на музеите на стопанството за посетители. „На 6 септември преди две години отново музеите ни бяха отворени за посетители. Тогава при нас дойде само един човек - Христо Драгозов , художник-любител, който нарисува девет картини, които пожела да изложим в резиденцията на княза, където те вече са експонирани. След това дойде идеята за изграждането на паметник на княз Александър Батенберг. Към настоящия момент като документация всичко е готово за този паметник, който ще бъде военен, като имаме разрешение от министрите на земеделието и отбраната за изграждането му. Гипсовият му макет също е готов. Скулпторът Бехчет Данаджъ работи усилено по изработката на паметника, който ще е от бронз“, уточни Кръстева.
Тя каза още, че в трите зали, в музейната част на резиденцията на Александър I Български, се съхраняват част от личните вещи на княза – неговата сабя, пишещата му машина, много снимки с него и семейството му, указите за Съединението и Сръбско-българската война, както и мебели, които е ползвал.
По думите й сред експонатите в Музея на коня в „Кабиюк“, считан за единствен по рода си на Балканския полуостров, се намират каляска на цар Фердинанд, изработена във Виена през 1912 година, първият файтон на конезавода, подвижна полкова ветеринарна лечебница, както и диплом за управление на файтон.
"Основната дейност на стопанството не е да развива туристическа дейност, но има прекрасни условия за това. „Кабиюк“ може да бъде посетен само с предварителна заявка. Тук освен резиденцията на Александър I могат да бъдат разгледани Музеят на коня и залата ни за българска иконопис, която представя мястото на коня в християнската религия", каза още Кръстева.
„Кабиюк“ е най-старият конезавод в България, основан през 1864 година от Мидхат паша, с цел производство на коне за турската армия. „Това място, създадено преди като конезавод, сега вече е и генетичната банка на нашата страна за защитени породи животни", поясни Кръстева. Тя изрази съжаление, че за Държавното предприятие „Кабиюк" знаят малко дори шуменци и припомни, че мястото има статут на Национален историко-археологически резерват (НИАР), подобно на Плиска, Велики Преслав и Мадара.
Искането за изграждане на бюст-паметник на княз Александър I беше представено и одобрено на заседание на Областната комисия „Военни паметници” в Шумен на 2 декември миналата година. Надписът върху паметника ще е: „Княз Александър I Български 1857-1893 г.“. Изработката на художествената част е дело на скулптора Бехчет Данаджъ, а архитектурният проект е изработен от арх. Бойка Ангелова, както информира БТА.