Наведен над работната си маса, Тан Чин Сенг издялва горната плоскост на цигулка, премахвайки тънки слоеве с бавни, премерени движения. Работата е медитативна, далеч от погледите на публиката. За Тан превръщането на сурово дърво в цигулка е изкуство и любов, пише Асошиейтед прес в репортаж от Малайзия.
Тан Сенг, на 45 години, е първият професионален лютиер в страната. През последните десет години той е спечелил няколко международни отличия. Сега той е ментор на ново поколение производители в област, която все още е малко позната в Югоизточна Азия.
Традиционно лютиерите на цигулки се свързват с Европа, където майстори като Антонио Страдивари и Джузепе Гуарнери са създали преди няколко века формата на съвременната цигулка. Занаятът се е разпространил по целия свят, като днес процъфтява в Китай, Япония, Южна Корея и Тайван.
Пътят на Тан към изработката на инструменти е нетрадиционен. Завършва компютърни науки, след което помага в семейния бизнес с храни. Бил е и съсобственик на музикално училище, а пътуване до Китай през 2010 г. с цел реставрация на стара цигулка предизвикало по-дълбок интерес към конструкцията на инструмента.
Любопитството го подтиква да стане чирак при китайския лютиер Хан Джао Шенг и да изработи първата си цигулка.
„След като завърших първата цигулка, разбрах, че този занаят е за мен“, казва Тан.
„В него има дърводелство, дърворезба, художествен дизайн. Има химия, акустика, физика – всичко в изработката на цигулки ми харесва. Да превръщаш дърво в музика е просто невероятно.“
След това, по думите на Тан, последвала „луда“ отдаденост. Той летял напред-назад до Пекин за допълнително обучение, а след това пътувал до Италия, за да учи при други лютиери. В началото прекарвал до 16 часа на ден, прегърбен над дървото, усъвършенствайки всяка извивка и контур. През 2015 г. се посветил изцяло на изработването на цигулки.
Процесът е трудоемък, често отнема стотици часове, за да се създаде една цигулка, и изисква интензивна концентрация. Ателието му Deciso, разположено в предградие близо до Куала Лумпур, е препълнено с парчета старо дърво, длета и буркани с ръчно смесени лакове.
Тан изработва до 10 инструмента годишно, като използва смърч за горната плоскост – дървото е ценено заради резонанса си, и клен за задната част, страните и шийката. Дървеният материал се доставя от Европа и от годишния панаир на дървесината в Шанхай. Той се съхранява в продължение на години, за да се гарантира качеството на тона и да се предотврати изкривяване и напукване.
Всяка цигулка започва с изрязване и изглаждане на дървените плоскости до точни размери. Тан казва, че горната и задната плоскост се оформят с точна дебелина, която влияе на резонанса. Лакът – често тайна смес на всеки един лютиер, се нанася в тънки слоеве за защита и повлияване на тоналността. Последните стъпки включват изрязване на т.нар. магаренце и натягане на струните.
Първите години на Тан в професията са били трудни. Някои малайзийски клиенти сравнявали ръчно изработените му инструменти с масово произведените. Но бизнесът му се разраснал, след като спечелил международни награди в Италия и други страни.
Днес той изработва цигулки, а от време на време виоли и виолончела, главно по поръчка. Половината от клиентите му са от чужбина, включително Франция, Германия и Хонконг. Всяка цигулка се продава за 12 000 евро.
Пътят на Тан е вдъхновил и други. Макар че повечето от учениците му са музиканти и млади хора, малцина се занимават с това като професия поради изискванията на занаята. Все пак, някои са последвали стъпките му, включително Чан Сон Джие, първата жена лютиер в Малайзия.
Днес в страната има още двама професионални лютиери, и двамата обучени от него. Тан отбелязва, че вътрешният пазар все още е твърде малък.
„Бих казал, че страстта не е достатъчна“, казва Тан. „Всички сме луди. Всички в тази работилница са луди. Просто обичаме прекалено много работата си.“