Първите азербайджански симфонични произведения и увертюри създава Абдул Муслим Магомаев, от чието рождение днес се навършват 140 години

Абдул Муслим Магомаев, от чието рождение днес се навършват 140 години, е азербайджански композитор, диригент и обществен деец, считан за един от основателите на азербайджанската класическа музика и музикален театър.
Магомаев е роден на 18 септември 1885 г. в Грозни, Русия, в семейството на ковач. През 1904 г. завършва Горийската учителска семинария в Гори, Грузия, а през 1905 г. получава учителски сертификат от Тифлиския учителски колеж в Тбилиси, Грузия. След това работи като учител в различни общообразователни училища, включително в село Бековичи, в района на Грозни, Чечения, и в Ленкоран, Азербайджан.
В Ленкоран Магомаев посвещава цялото си свободно време на любимото си занимание – музиката. Той организира хор и оркестър от своите ученици, създава драматичен клуб, в който се поставят пиеси на азербайджански и руски езици, и често сам участва в концерти като цигулар. С неговото пристигане творческият живот на града осезаемо се оживява. Именно в този период за първи път прозвучават и негови собствени композиции – „Малка фантазия“, „Потпури от местни мотиви за симфоничен оркестър“ и др. Към същия период се отнасят и неговите оркестрови аранжименти на хора „Нощ“ (от операта „Демон“ на Антон Рубинщайн) и „Индийски марш“.
Още като студент Абдул Магомаев проявява интерес към съчетаването на европейските класически традиции с националната музикална култура на Азербайджан.
Магомаев създава първите азербайджански симфонични произведения, увертюри и романси, като играе ключова роля за утвърждаването на професионалната музика в страната. Освен творческа дейност, допринася и за организационния живот на културните институции в Баку, работи в музикални театри, съдейства за създаването на първите симфонични концерти и подкрепя млади таланти.
От 1911 г. Магомаев активно участва в организирането на музикалния театър в Баку и става първият азербайджански диригент в оперната трупа на Узеир Хаджибеков. След Октомврийската революция от 1917 г. композиторът се отдава на разнообразна музикална и социална дейност. През 20-те и 30-те години на ХХ век ръководи отдела по изкуствата на Народния комисариат на образованието на Азербайджан и е директор и главен диригент на Азербайджанския театър за опера и балет.
Абдул Магомаев е сред първите азербайджански композитори, застъпници на синтеза между народни мотиви и европейски музикални форми. Подобно на Хаджибеков, той прилага принципа на взаимодействие между народното и класическото изкуство. Неговите композиции често включват мотиви от мугами (традиционна азербайджанска класическа музика с импровизация върху народни ладове), вплетени в класически западни форми. През 1916 г. той създава операта „Шах Исмаил“ (поставена през 1919 г. в Баку), базирана на мугамите и народната музика.
През 1927 г. Абдул Магомаев и Узеир Хаджибеков публикуват първата колекция от азербайджански народни песни, съставена върху събраните и записани от тях мелодии.
Най-значимото му произведение е операта „Нергиз“ (1935), посветена на борбата на азербайджанските селяни за съветска власт. Музиката на операта е силно повлияна от народните песни и през 1938 г., в редакция на Рейнголд Глиер, е представена на Десетилетието на азербайджанското изкуство в Москва.
Магомаев е също автор на първите азербайджански масови песни като „Май“ и „Нашето село“, както и на програмни симфонични произведения, отразяващи образите на неговите съвременници, сред които „Танцът на освободената азербайджанка“ и „По полетата на Азербайджан“.
През 1935 г. композиторът е удостоен с почетното звание "Заслужил деятел на изкуството" в Азербайджанска ССР.
Абдул Муслим Магомаев умира на 28 юли 1937 г. в Налчик, Русия.
През август 1937 г. Азербайджанската държавна филхармония е преименувана на Абдул Муслим Магомаев, за да се почете неговото творчество и принос към музикалната култура. От тази година Азербайджанската държавна филхармония започва да изпълнява незаменима роля в културния живот на страната.
По-късно неговото име става още по-известно благодарение на внука му – прочутия оперен и естраден певец Муслим Магомаев (1942–2008), който издига семейната фамилия до световна популярност. През 1972 г. той посещава България и участва във фестивала „Златния Орфей“.
Абдул Муслим Магомаев остава една от ключовите фигури в развитието на професионалната музика в Азербайджан, съчетавайки традиционното и съвременното и оставяйки трайно наследство за следващите поколения музиканти.
/КБ
/РШ/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, Дневен календар; Музыкальная энциклопедия. Москва 1976, Том 3, с. 380; https://www.unesco-centerbg.org/inscribed-elements/azerbaijan/; https://web.archive.org/web/20071011152315/http://uzeyirbook.musigi-dunya.az/uzeyir/ru/article21.html; https://www.belcanto.ru/magomaev.html; https://kataloq.gomap.az/ru/all-poi/culture/cultural-rest/92a7d630d56611e0ad4900226424597d; http://abrek.org/1138-abdul-muslim-magomaev.html;