Първото цялостно изследване на историята на БТА, събрано в книжен том, беше представено на "Аполония" в Созопол

Българската телеграфна агенция представи книгата "История на БТА (1898-2023)", издадена по повод на 125-ата година от излизането на първия информационен бюлетин на агенцията. Събитието се състоя в Художествената галерия на Созопол и бе част от осмия фестивален ден на Празниците на изкуствата "Аполония".
В представянето се включиха авторът на книгата Панайот Денев, дългогодишен журналист и генерален директор на агенцията в периода 1997-2002 г., проф. д-р Румяна Прешленова - директор на Института по балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките, както и настоящият генерален директор на БТА Кирил Вълчев. 
Книжният том "История на БТА (1898-2023)" е втора част от трилогия, като първото заглавие "Лични свидетелства" излезе от печат през месец февруари. То съдържа разкази на служители, прекарали значима част от живота си, работейки в БТА. Съставител на изданието отново е Панайот Денев.
На събитието днес генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи, че до края на годината се очаква да излезе от печат и третата част от трилогията. "Тя ще съдържа извадки от архивите през тези 125 години. Всяка година ще бъде представена с по една българска, вътрешна новина, и с по една международна новина - така, както е видяна от хората през БТА през съответната година", каза той. 
Вълчев посочи, че "История на БТА (1898-2023)" е първото цялостно изследване на историята на агенцията. "Имало е, да ги наречем брошури с доста добри представяния на историята на агенцията за 100-годишнината й, когато директор е Панайот Денев. Имало е и авторски книги на колеги от БТА - Георги Ведроденски, Начо Халачев. Но това е академично, безпристрастно представяне на историята, каквото досега не е имало", заяви генералният директор. 
"Свети Августин Блажени казва, че велика е силата на паметта. А в случая ние виждаме и трите измерения на това величие - първото е какво продължаваме и развиваме, второто е какво възстановяваме и третото е какво да не повторим", допълни той. Според него от книгата "История на БТА (1898-2023)" "научаваме нещо, което всъщност добре знаем - нищо не започва от нас".
"От тази книга можем да разберем, на първо място, какво трябва да разпространяваме, съхраняваме и развиваме", каза Кирил Вълчев. Сред най-важните неща според него са, първо, агенцията да продължи да представя само факти и да работи без епитети. Второто - да продължи да казва на читателя винаги източника на информация. 
"БТА трябва да продължи да не преследва тиражи, лайкове, импресии, да търси рейтинг. Трябва да продължим и това, което на практика започна моят предшественик и дългогодишен директор, покойният Максим Минчев - да представя българите по света", коментира Вълчев. Според него е добре да се продължат и административните традиции, както и развитието на школата на БТА. 
"Трябва да продължим да модифицираме Нашите правила - нещо, което направихме в началото на моя мандат: просто пренаписахме известни стари правила в агенцията. Трябва да възстановим, от книгата научаваме, за силната кореспондентска мрежа на БТА", каза още генералният директор на агенцията. "Но най-вече това, което си струва да възстановим, и ние го правим доста успешно с доц. Георги Лозанов с новата дирекция на БТА - ЛИК, трябва да развиваме и възстановим много по-яркото присъствие на културата в агенцията", подчерта той. 
Според Кирил Вълчев от "История на БТА (1898-2023)" може да се вземе поука и какво да не се случва отново. "Не трябва да повтаряме Държавна сигурност. Винаги в историята, включително и в сегашната, специалните служби имат интерес да присъстват в БТА. Аз смятам, че ние не трябва да допускаме службите в БТА, даже и да са демократичните служби", каза той. Според него най-важното, което никога не трябва да се повтаря, това е "тайното знание". "Панайот Денев пише в книгата за секретните бюлетини на БТА - че всяка власт е искала, освен другите екстри, да притежава и особено високата привилегия да е по-информирана от управляваните", каза той. "Най-важното е БТА да остане отворена, както е в момента, със знание за всички, без ограничаване на източниците", допълни Кирил Вълчев. 
"Всъщност тази книга показва връзката ни с времето преди нас. Това е един спокоен поглед към миналото вчера, спокоен поглед, какъвто БТА дава към света днес вече 125 години. Отварянето на архивите на агенцията показа, че те далеч надхвърлят самата БТА. Първите ни стъпки да ги покажем през тази година по повод 125-годишнина в рубрика за архивите на този ден и в снимки, които нарекохме "Памет от фотоархива на БТА", показват, че БТА много може да помогне да пишем не само история на БТА, а да пишем историята на България, а защо не и историята на света", коментира Кирил Вълчев.  
По думите на Панайот Денев, и двете издадени през тази година книги за БТА са свързани с темата за паметта. "Оказа се, че паметта е силно и стабилно съхранена в едни тавани и мазета в сградата на "Цариградско шосе" 49, които аз, с основание мисля, наричам "Златният фонд" на БТА", заяви той. Денев разказа, че архивът включва подвързани бюлетини от 1898 година, които в началото са писани на ръка. По думите му, сред тях има и поверителни бюлетини, които съществуват от самото началото на агенцията. Журналистът разказа, че в началото бюлетините са излизали в четири екземпляра - по един за двореца, министър-председателя, който е и външен министър, и министъра на войната. Четвъртият екземпляр остава в архива на БТА. "А на следващия ден в неофициалния раздел на Държавен вестник излизат официалните новините на БТА и те невинаги са всичките тези, които са написани на ръка. Така че специален, секретен архив има от деня на нейното раждане, от издаването на първия бюлетин", каза Панайот Денев. "Това приключи през януари и февруари 1990 година. Дотогава всеки ден сме издавали поверителен бюлетин под някаква форма. Тези неща са важни за паметта", подчерта той. 
Във връзка с книгата "История на БТА (1898-2023)", Денев разказа как Кирил Вълчев и Румяна Прешленова са му поставили още при втората им среща, която се състои преди една година, сложна задача - в този текст да няма прилагателни имена. "Добре де, но аз съм бетеанец с 30 и няколко години опит, справих се", каза авторът. Агенционният стил, особено на тази продукция, в която аз работих - Информация за чужбина, - приучава към такъв тип писане", допълни той. Денев посочи, че сега има идея изданието да излезе в превод на английски, където подходът му като автор трябва да бъде различен. 
Денев посочи, че в основата на "История на БТА (1898-2023)" е книгата на Георги Ведроденски - "Бетеански дни и нощи", издадена за стогодишнината на агенцията. "Но в нея не е проникнато в дълбочина във всички архиви, в които сега се зарових", коментира той. Денев посочи, че първоначалната идея е била книгата за 125-ата годишнина да бъде само един том. "Но си дадохме сметка, че ще стане нещо чудовищно. Тогава я разделихме на три", посочи той. 
"Проектът за тази книга се роди преди две години и негов автор е г-н Кирил Вълчев. Той е също така човекът, който през тези две години осмисляше, пренасочваше, преформатираше осъществяването на проекта. Той дисциплинираше и мотивираше един значителен екип от хора, които работиха по осъществяването му. Разбира се, огромната чест и тежест падна на г-н Денев", разказа редакторът на изданието проф. Румяна Прешленова. "Тази история на БТА е написана по един много модерен начин. Тя включва както документални свидетелства, така и преживяна и разказана история", каза тя. "Смятам, че проектът се осъществи по най-добрия възможен начин - с много ангажираност, с много отдаденост. Моята роля беше скромна и тя се състоеше в това да доближа изключително емоционалния и експресивен стил на автора до жанра на юбилейно издание", допълни редакторката. 
"За повечето от нас това съкращение - БТА, е нещо, което разказва на света за България и на България за света. Но всъщност това е един много сложен организъм, който отговаря на най-високите и най-добрите международни стандартни", каза още Румяна Прешленова.
В края на събитието генералният директор на БТА връчи на Маргарита Димитрова, артистичен директор на Празниците на изкуствата "Аполония", юбилеен медал от Монетния двор и пощенска марка, с които агенцията отбелязва 125-годишнината си. 
Сред гостите на събитието бяха председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, генералният директор на БНР Милен Митов, писателят Георги Господинов, зам.-генералният директор Евгения Друмева, директорът на дирекция за знание и култура ЛИК в БТА доц. Георги Лозанов.