Публична лекция за създаването на лазера на свободни електрони ще се състои днес

Поредната публична лекция за 2025 г. от лекторията „Светът на физиката – на живо“ е на тема "Европейски лазер на свободни електрони“. Тя ще бъде представена от ст.н.с. д-р Иван Цаков днес, 11 март, в Американския център в Столична библиотека, съобщиха от екипа на списание „Светът на физиката“ – печатен орган на Съюза на физиците в България (СФБ). Той е сред организаторите на събитието, заедно със Столична библиотека и катедра „Физика“ при Минно-геоложки университет (МГУ) „Св. Иван Рилски".
В лекцията ще бъдат изложени накратко принципите на синхротронното лъчение, довело до идеята за създаването на лазера на свободни електрони, както и основните параметри на лазера, генериращ рентгенови лъчи (Х Ray). Описани са огромните възможности на този вид лазери за изследвания в медицината, материалознанието, химикобиологическите изследвания - като влиянието на железните йони в допаминпроизвеждащите невронни клетки на човешкия мозък за развитие на болестта на Паркинсон. С късите фемтосекундни лазерни импулси на Eu Xray FEL ще се изследва формирането  на протеиновата аминокиселинна структура – ключ към разбирането какво провокира развитието на захарния диабет, болестта на Алцхаймер и др. А това е първата стъпка към създаването на нови лекарства за тези болести. В борбата за ZeroNet към 2050 г. кпд на фотоволтаичните панели може да се подобри рязко с изследване и създаване на нови композитни структури и наноматериали. Във възможностите на този лазер е и създаването и изследване на нови сплави за термоядрени реактори.
Лекторът ст.н.с. д-р Иван Цаков е завършил „Атомна физика“ във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ). Автор е на първата холограма и дипломна работа по холография в България. С ръководител доцент Константин Стаменов в катедра „Квантова електроника“ на Физическия факултет през 1971 г. Иван Цаков създава първата за България Лаборатория по холография. Под негово ръководство са защитени първите 6 холографски дипломни работи по разпознаване на пръстови отпечатъци, механични деформации, цветна и електронна холография и др.
От 1976 до 1984 г. е командирован в Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна, Русия, където проектира и създава оригинален азотен лазер и първата в света холографска водородна/деутериева стримерна камера с налягания до 10 атм – тема на кандидатската му дисертация.
От 1983 до 2014 г. работи в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) при БАН, където през 1987-1990 г. съвместно с проф. Васил Христов ръководи международен колектив учени от Института и тогавашните Германска демократична република и Съветски съюз. От 1998 до 2012 г. е ръководител на сътрудничеството между ИЯИЯЕ и DESY в Hamburg/Zeuthen. Като началник на Бюро „Иновации“ на ИЯИЯЕ създава Група по Hi-Tech апаратура, с която и под негово ръководство е проектирана и внедрена многобройна апаратура за експерименти в ОИЯИ - Русия, DESY - Германия и ЦЕРН - Женева, Швейцария. През 2018 г. създава и е координатор на колектив от учени от Института по микробиолигия на БАН, болница „Царица Йоанна“ и Лабораторията по радиобиология на ОИЯИ за протонно-йонно лечение на меланома на ускорителите на ОИЯИ и Серпуховския институт по физика на високите енергии. През 2019 г. е избран за академик на Руската инженерна академия, Москва. Автор и съавтор е на над 119 публикации. Под негово ръководство и в рамките на ръководените от него проекти са защитени над 22 дипломни работи и 5 кандидатски дисертации. /ПВ/